Определение № 1177 от 28.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 572/2012 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 846 от 18.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1413/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 18 078 по гр.д.№ 15102/2011 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е оставено без уважение съвместно направеното от настоящия частен жалбоподател, [фирма], [фирма] искане за допускане на обезпечение на предявените от тях в активно субективно съединение искове срещу [фирма] с правно основание чл.307 ТЗ и чл.26 ЗЗД чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти на ответника и др. посочени от тях обезпечителни мерки. В частната касационна жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното определение, което счита, че е самостоятелно основание за допустимост на касационното му обжалване. Ответната страна [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение е постановено при действието на чл. 396, ал. 2 ГПК в редакцията му след изменението с ДВ бр. 100/2007 г., според която ако въззивния съд е допуснал обезпечение, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода, че касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, в която искането за допускане на обезпечение на иска е уважено за пръв път от въззивната инстанция по частна жалба на молителя, но не и когато с постановения от нея съдебен акт е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато или отказано исканото обезпечение, респ. когато е отменено допуснатото от първостепенния съд обезпечение. Следователно, а ко първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, но същото е отменено и искането за това е отхвърлено, определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, какъвто е и разглежданият случай. То е окончателно, както правилно е отбелязано в диспозитива на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения настоящият състав приема, че поради процесуалната й недопустимост частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение