Определение № 4210 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2022 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260663/31.08.2022 г. по регистъра на Районен съд -Девня (РС - Девня), подадена от П. Д. К. чрез адв. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 303 от 29.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 519/2020 г. на РС - Девня. Същата касае вземане на „Водоснабдяване и канализация Варна" ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против молителя К. за главница и лихва за забава, произтичащо от договор за доставка на ВиК услуги по партида с абонатен № 1143376 за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за времето от 11.09.2013 г. до 13.05.2020 г., както и за такси и юрисконсултско възнаграждение. Молителят счита, че вземания с горния произход срещу него не съществуват и твърди, че проведеното заповедно производство пред РС - Девня под горния номер е опорочено в резултат на подменена местна подсъдност на съда (тъй като имал за свой постоянен адрес в [населено място], а именно на обекта, предмет на ВиК услугите), а това е довело до лишаването му от правото на участие в производството и от възможността да противопостави насрещните си възражения срещу заповедта. Ответникът „Водоснабдяване и канализация Варна" ООД е подало отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на молбата, респ. намира я за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата за отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е процесуално недопустима. Тя има за предмет съдебен акт, който не е от категорията съдебни постановления, по отношение на които извънредният способ за извънинстанционен контрол по реда на чл. 303 - 309 ГПК намира приложение. Стабилитетът на влязла в сила заповед за изпълнение не се преодолява по реда на отмяната на влезли в сила съдебни решения при основанията на чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като законът е предвидил защита по друг ред - чл. 423, чл. 424, чл. 439 ГПК, по който да се разгледат възраженията на длъжника при оспорване на вземането, когато заповедта за изпълнение е влязла в сила. Отмяната е извънредно средство за проверка на неправилните влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 2 на ППВС № 2/1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Според постановките на т. 6 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС производството за отмяна е приложимо само към определена категория съдебни актове - съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да бъдат отнесени и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Настоящият случай е друг, поради което молбата за отмяна е с недопустим предмет и не следва да се разглежда по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, III г. о.