Определение № 810 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 685/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Е. О. – процесуален представител П. Г. Б. от [населено място], против определение №55/22.3.2012 г. по гр.д.№1544/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Х. Г. Б. и П. Г. Б. молба за отмяна на влязлото в сила решение №220/11.5.2010 г. по гр.д.№719/2007 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното решение съдът е приел, че по твърдяните от молителите основания по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК не са ангажирани доказателства, по това с правно основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК твърдението не се обхваща от хипотезата на посочената правна норма. Досежно останалата част от молбата за отмяна съдът е приел, че същата съдържа доводи за неправилност на атакуваното решение, което по естеството си представлява излагане на доводи и оплаквания, които подлежат на съдебен контрол само в инстанционните производства. Срещу посоченото определение е подадена частна жалба от П. Г. Б. от [населено място], с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото да ново разглеждане молбата за отмяна. Ответниците по частната жалба Г. М. Г. и К. К. В., посредством процесуалния си представител – адв.Д. Г., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба, взе предвид отговора на ответниците по частната жалба и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е и основателна. Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, І г.о., е неправилно. В молбата за отмяна молителят е изложил доводи към всяко едно от посочените от него основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. Дали те съответстват на трите визирани хипотези на посочената правна норма е въпрос по същество, който следва да бъде разрешен със съдебно решение, постановено по чл.307, ал.3 ГПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане делото на ВКС, І г.о., за прилагане изискването на чл.306, ал.1, изречение първо ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,