Определение № 7618 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2024 г.

Производството е по реда на чл. 239 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Н. Й. от гр. Бяла Слатина, подадено чрез адв. Дафинов за отмяна на влязло в сила решение № 353 от 20.10.2023 г. по адм. дело № 409/2023 г. по описа на Административен съд Враца, с което по жалба на г-жа Й. е отменено решение № ПИ-193 от 23.05.2023 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София и потвърдения с него отказ за присъединяване, обективиран в писмо изх. № С230001-178-0006772 от 15.03.2023 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Искането за отмяна се обосновава с основание по чл. 239, т. 1 АПК - наличие на нови обстоятелства и нови писмени обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Г-жа Й. иска да бъде отменено влязлото в сила решение на административния съд и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд Враца. Иска ответната страна да бъде задължена да представи съобщение от системата си, съгласно чл. 30, ал. 6 ДОПК, от което да е видно на коя дата и в колко часа е активирано електронно съобщение към системата на НАП от имейл •••@•••, което удостоверява връчване на документ – отказ по молба на М. Й. за присъединяване по ИД № 170241257/2017 г. от 21.06.2021 г. на старши публичен изпълнител към ТД на НАП. Ответникът по молбата за отмяна – директорът на ТД на НАП – София, чрез юрк. Василев, оспорва искането за отмяна като неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че искането за отмяна е процесуално недопустимо, следва да бъде оставено без разглеждане и делото да се прекрати, поради следните съображения: С решението, чиято отмяна претендира г-жа Й., по нейна жалба е отменено решение № ПИ-193 от 23.05.2023 г. на директора на ТД на НАП – София и потвърденият с него отказ за присъединяване, обективиран в писмо изх. № С230001-178-0006772 от 15.03.2023 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Административният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден по процесуално недопустимо второ искане за издаване на административен акт, защото преди подаването му по идентично искане за присъединяване на г-жа Й. към образувано изпълнително дело е постановен влязъл в сила отказ. Прието е, че с издаването на акта е нарушен чл.27, ал.2, т.1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК правото да иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт има страна по делото, за която актът е неблагоприятен. В случая със съдебния акт, чиято отмяна се иска, жалбоподателката е постигнала отмяна на оспорения от нея административен акт и тя няма правен интерес от подаване на искането за отмяна на съдебното решение. Искането й следва да бъде оставено без разглеждане като се прекрати производството по делото. С оглед на изложеното следва да се отмени определението от 05.06.2024 г., с което е даден ход по същество на делото. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 249 вр. чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,