Определение № 136 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 150/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. на о. и н. против разпореждане от 21.11.2008 год. на Софийски градски съд, с което е върната касационна жалба на М. на о. и н. против решение на Софийски градски съд по гр. д. № 4097/2007 год. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери разпореждането, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да върне касационната жалба въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - жалбоподателят не е отстранил в указания му срок нередовността на касационната жалба. Касационната жалба на М. на о. и н. е била върната от Върховния касационен съд за изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В тази връзка въззивният съд оставил жалбата без движение с указания в седмичен срок от съобщението жалбоподателят да посочи кои са съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката, като представи доказателства за наличието на противоречива съдебна практика. Тези указания са били съобщени на жалбоподателя на 10.11.2008 год. и до постановяване на обжалваното разпореждане не са били изпълнени, което е мотивирало съдът да върне касационната жалба като нередовна. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че указанията са били изпълнени още с подаването на касационна жалба, твърдение опровергано от оскъдното съдържание на касационната жалба, в която почти липсват съображения за естеството на спорното право, няма изведен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, макар да се цитира приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсват представени доказателства за противоречива съдебна практика на съдилищата на посоченото основание, включително и на ВКС, която ако се сочи, следва да се представи. Възражението, че това не било задължително, касае само задължителната съдебна практиката в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато е достатъчно само позоваването на такава практика. След указанията дадени от въззивният съд, жалбоподателят не е представил нещо в изпълнение на същите, поради което законосъборазно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК и е постановил връщане на касационната жалба, като нередовна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.