Определение № 1026 от 31.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2753/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Б. чрез процесуалния й представител адвокат София К. Николова срещу решение № 1005 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 1547/2024 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 56 от 4.04.2024 г. по гр. д. № 308/2023 г. на Видински окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „ЗД „Бул инс“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Н. Д., настъпила при ПТП на 6.05.2023 г., за разликата над уважения размер от 180 000 лв. до предявения размер от 300 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка сочи, че съставът на Софийски апелативен съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, като е присъдил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Излага доводи, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението от 180 000 лв. не съответства на доказаните неимуществени вреди на ищцата от смъртта на сина й при ПТП. Поддържа, че съдът не е взел предвид нивата на застрахователно покритие и икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЗД „Бул инс““ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови решението в обжалваната част, като се произнесе за размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, Софийски апелативен съд е отчел, че към момента на ПТП починалият Г. Д. е бил на 19 години, а ищцата Д. Б., негова майка – на 41 години. Изтъкнал е, че според събраните по делото гласни доказателства ищцата, която сама е отгледала сина си, и починалият й син, нейно единствено дете, са били близки, непрекъснато поддържали връзка и живеели в едно домакинство; когато Г. Д. станал на 18 години, ищцата заминала за Германия, за да работи, като поддържала със сина си ежедневен контакт и му изпращала пари; след смъртта на сина си ищцата отслабнала много и била в тежко емоционално състояние. С оглед така установените неимуществени вреди, претърпени от ищцата във връзка с настъпилата внезапна и неочаквана смърт на сина й- млад мъж, здрав, непосредствено след излизането му от детска възраст, в който майката е намирала смисъл и опора за бъдещето си, като е съобразил установените близки връзки между починалия и неговата майка, както и че техните отношения са били внезапно, неочаквано и необратимо прекъснати, и преживените шок и стрес от ищцата, съдът е приел, че по справедливост паричното обезщетение на Д. Б. за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 180 000 лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищцата, доказани по делото, както и момента на настъпване на увреждането - през 2023 г., съответно съществуващите към този момент обществените нагласи за справедливост и икономическото състояние в държавата. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касационната жалбоподателка поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за достъп до касация. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и е присъдил обезщетение, което е несправедливо. Сочи, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е отклонил от ППВС № 4/1968 г. Поддържа, че решението на въззивния съд се явява несправедливо и противоречи на закона. Излага доводи, че присъденото обезщетение е несправедливо занижено с оглед икономическата конюнктура и нивата на застрахователно покритие към момента на настъпване на произшествието. Според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касационната жалбоподателка не е формулирала в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968 г., не съответства на изискването за поставяне на конкретен правен въпрос. Изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Тези доводи биха представлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Същите не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК съобразно посоченото тълкувателно решение. Независимо от изложеното, в случая въззивното решение не е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. и константната практика на ВКС по релевантния въпрос за приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. В ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищцата, въззивният съд е съобразил изяснените в практиката на ВС и ВКС общи критерии и е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства от значение за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Във въззивното решение са отчетени съществувалите приживе на починалия близки отношения с майка му, която го е отгледала, негативните изживявания на ищцата по повод смъртта на сина й при ПТП, възрастта на починалия и на ищцата, както и внезапното и неестествено настъпване на смъртта на Д.. Извършената от съда преценка досежно дължимия размер на обезщетението е към датата на събитието, като съдът е взел предвид икономическите условия в страната към този конкретен момент. Съобразяването на възприетите от задължителната практика на ВС и константната практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, критерии, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, изключва достъпа до касация на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. При този резултат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 11 400 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение