Определение № 460 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 365/2011 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК по частна жалба на Н. П. Т. срещу определение № 308/31.01.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 133/2011 г. от Варненския окръжен съд. С него въззивната инстанция е потвърдил определението на Девненския районен съд за прекратяване на производството по исковата молба на Н. П. Т. против З. „К.”, [населено място], [община], област В.. Тя е подадена в срок и от легитимна срана, но е срещу акт, изключен от касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. Разпоредбата има предвид само касационно обжалване на въззивни определения /тези по чл. 274, ал. 3 ГПК/, като изключва от касационен контрол всички определения, включително и прекратителните, щом са постановени по дела, решенията по които не могат да се обжалват пред Върховен касационен съд. Такива са въззивните решения по искове с цена до 5 000 лв. /чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението й с ДВ бр. 100/2010 г./. Въззивното определение е постановено на 31.01.2011 г. по дело с цена на иска 1084 лв., поради което неправилно е указано на страните, че може да се атакува с частна жалба пред Върховен касационен съд. Разпореждането на въззивния съд не променя изложеното по-горе за приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. Частната касационна жалба е подадена през месец февруари 2011 г., така, че не може да се приложи § 25 ПЗР ЗИДГПК ДВ бр. 100/2010 г. – касационното производство не е било висящо към 20.12.2010 г. В заключение, частната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство пред Върховен касационен съд – прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение