Решение № 7244 от 27.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4114/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. А. Х. [населено място], община Сатовча, [адрес] чрез адв. К. Кардашева за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение 384/24.01.2025г по адм.дело 1582/ 2024 на Административен съд Благоевград. В искането се твърди, че е налице основанието за отмяна поради образувано дело С-116/ 2025г пред Съда на Европейския съюз. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. Ответникът Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Благоевград чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Митова, в представен писмен отговор излага съображения за неоснователност на искането за отмяна. Моли молбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав, намира следното по молбата за отмяна от фактическа страна: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство по адм. дело 1582/ 2024 на Административен съд Благоевград е Решение 1040-01-369/22.10.2024 г.на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане 011-00-3126-3 от 13.09.2024 г.,издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Благоевград, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, вр. с чл. 54в, ал. 1 от КСО и член 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Н. А. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 32.53 лева дневно за периода от 17.10.2023 г. до 16.10.2024 г. Съдебното дирене по делото е приключено на 15.01.2025г. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по отправено с определение 500/03.02.2025г по адм. дело 1559/2024г преюдициално запитване от Административен съд Благоевград е образувано дело С-116/25г на Съда на ЕС с предмет искане за тълкуване на разпоредбите на чл.62 §.1 и §.2 от Регламент 883/2004г. като според запитващия съд приложената от осигурителния орган разпоредба на чл.58б, ал.4 КСО не е съвместима с нормата на чл.63 §3 от Регламента, който предвижда изрична дерогация на общите правила на параграфи 1 и 2. При извършена проверка от настоящия съдебен състав се установява, че по запитването е образувано дело С-116/ 2025г пред Съда на Европейския съюз. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, се явява допустимо, но неоснователно. Правната норма, на която се основава искането, изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Чл. 239, т. 1 от АПК брани страната от такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В случая като новооткрито обстоятелство се сочи образуваното дело С-116/ 2025г пред Съда на Европейския съюз, по което няма постановен съдебен акт. Решенията, постановени от СЕС по отправени преюдициални запитвания, не са в изброените основания по АПК, а и предвид тяхната специфичност не могат да се причислят към новите писмени доказателства или новите обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В рамките на едно безспорно производство, образувано по преюдициално запитване, оправено от национална юрисдикция, СЕС дава тълкуване на общностни правни норми, целящо да подпомогне националния съд при разрешаването на конкретен правен спор. Даденото от СЕС тълкуване на общностни правни норми по отправено преюдициално запитване на основание чл. 267 ДФЕС е задължително за съда, отправил преюдициалното запитване, както и за националните съдилища, разглеждащи правни спорове, свързани с прилагането на тълкуваните вече общностни правни норми, но съобразяването или несъобразяването от страна на съда с така даденото от СЕС тълкуване не подлежи на контрол по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Нещо повече изрично Върховният административен съд в ТР 6/25.11.2010 г. по тълк. дело 4/2010 г. се произнесе, че чл. 239, т. 4 АПК не се отнася за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, произнасянията, по които са по различни административни актове. В контекстна на изложеното решение на СЕС по отправено преюдициално запитване по друго дело не може да бъде основание за отмяна на влязло в сила друго решение. По аргумент за по-силното основание и тъй като разширително тълкуване на основанията за отмяна е недопустимо с оглед характера на това производство, само фактът на образуване на дело пред СЕС също не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Твърдението в искането за отмяна, че решаващият съдебен състав е отказал спиране на производството до произнасяне на СЕС по дело С-116/ 2025г, по принцип е относимо към касационните основания за отмяна, а не към основанията за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244 от АПК. Освен това от протокола за проведеното съдебно заседание се установява, че такова искане от страната или от нейн процесуален представител не е отправено до съда. По изложените съображения искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено като в полза на Националния осигурителен институт (юридическото лице, в структурата на което е административният орган) бъде определено такова в размер на 50лв основание чл.249 вр. чл.143, ал.3 от АПК и съгласно чл. 25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.