Определение № 5971 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на М. Г. Д. от гр. София срещу Определение № 2139 от 27.02.2024 г., постановено по адм. д. № 12029/2023 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на частната жалбоподателка срещу НАП, с която са предявени следните искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5500лв., предявен като частичен от общата сума от 37 500лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4500лв., предявен като частичен от общата сума от 37 500лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба и производството по адм.д. № 12029/2023 г. по описа на АССГ е прекратено. Частната жалбоподателка твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, Национална агенция за приходите –София, чрез ст. юрк. Йорданова е депозирал писмен отговор на частната жалба с развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното прекратително определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 / АПК от надлежна страна, за която подлежащият на оспорване пред по-горна съдебна инстанция съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение административният съд на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставил без разглеждане като недопустима исковата молба на М. Г. Д. от гр. София срещу НАП с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, приемайки, че ищцата не е изпълнила указанията на съда, дадени ѝ с определение № 540 от 16.01.2024 г. за оставяне на исковата молба без движение. С това определение съдът е указал на жалбоподателката в 7-дневен срок от съобщението да посочи вида на вредите, съответно вида на имуществените вреди – претърпени загуби или пропуснати ползи; да посочи конкретните основания, от които се претендират вредите - от какви точно незаконосъобразни фактически действия, съответно бездействия същите произхождат с индивидуализацията им по фактическо изражение,време и място, ако вредите се претендират от бездействия- коя конкретно правна норма съдържа задължение за извършване на съответното действие; ако се касае за неизпълнение на съдебни решения, да се посочи на коя дата решението е входирано, изпратено за изпълнение, ако съдебните решения са няколко- да се посочат вредите от всяко от тях. В определението за оставяне жалбата без движение съдът е предупредил М. Г. Д., че при неспазване горните указания и неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, производството по делото ще бъде прекратено. За да постанови обжалваното в настоящото производство прекратително определение, съдът е приел, че в определения ѝ 7-дневен срок жалбоподателката не е изпълнила дадените й указания и нередовностите на исковата молба не са надлежно отстранени, поради което и на основание чл.158, ал.3 от АПК е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал.1 от АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 3 и чл. 151, съдията-докладчик ги оставя без движение, като указва на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от съобщението. Съгласно разпоредбата на чл.158, ал.3 от АПК, ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява. Макар при предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение редовността на исковата молба, съответно - при отстраняване нередовностите й, приложение да намира разпоредбата на чл.129, ГПК, доколкото, съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ исковото производство протича по реда на АПК и предвид идентичното съдържание на разпоредбите на чл.129, ал.1 и ал.3 /ГПК с тези на чл.158, ал.1 и ал.3 /АПК, неточно цитираното основание за прекратяване на производството по делото - чл.158, ал.3 АПК /вместо относимата разпоредба на чл.129, ал.3 от ГПК/ не съставлява съществено нарушение, отразяващо се на правилността на обжалваното определение. Обосновано АССГ е приел, че исковата молба на М. Г. Д. срещу НАП страда от нередовности, които, въпреки дадените с определението за оставяне на същата без движение подробни указания, не са отстранени в срок. В молба-уточнение от 13.02.2024г. единствено се посочват вида на вредите - имуществени и неимуществени вреди, без исканата от съда конкретизация на същите и без поисканите от съда уточнения на обстоятелствата и основанието за търсенето им. Тези неотстранени нередовности съставляват пречка за извършването на следващи процесуални действия и водят до недопустимост на съдебното производство, поради което съдът правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, надлежно и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски се явява основателна. Частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на НАП.сумата от 100 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение