Определение № 7784 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на М. А. А. и Д. А. А., двете от гр. Свищов, против определение № 2428/11.06.2026г., постановено по адм. дело № 614/2026г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което на основание чл. 159, т.1 АПК са оставени без разглеждане жалбата им срещу Заповед № 452-РД-01-03/26.05.2026г. на кмета на Община Свищов и искането за спиране изпълнението й и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, вкл. и произнасяне по особеното искане за спиране изпълнението на заповедта. Ответната страна кмета на Община Свищов взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че заповедта на кмета, с която се възпроизвежда изцяло решението на общинския съвет относно прекратяване на съсобстеността върху имота между общината и физическото лице, по чието заявление с правно основание чл. 35, ал.3 ЗОС е проведена процедурата, не представлява властническо волеизявление на административен орган и не е годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК. Спорът за действително притежаваните ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху земята е гражданскоправен и не подлежи на разглеждане от административния съд. Определението е валидно и допустимо, както и правилно като краен резултат, по следните съображения: Въз основа на събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателките са собственици на 1/3 ид.ч. от правото на собственост, съответстваща на придобитата ид. ч. от отстъпеното право на строеж в ПИ с идентификатор 65766.702.965 по КККР на гр. Свищов и на първия етаж от построената в него жилищна сграда. Договорът е сключен след развита процедура по чл. 35, ал.3 ЗОС през 2025г. С решение № 661 по Протокол № 53 от заседание на 30.04.2026г. Общински съвет-Свищов дава съгласие Община Свищов да се разпореди с останата 2/3 ид.ч. от същия имот чрез продажба по реда на чл. 35, ал.3 ЗОС в полза на Б. И. и К. И., които притежават жилищна сграда, построена в същия имот с отстъпено право на строеж за сумата от 2006, евро. Това решение на ОС-Свищов е издадено на основание чл. 21, ал.1,т. 8 ЗМСМА и чл. 35, ал. 3 ЗОС. Продажбата на земя -частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда представлява разпореждане с имот общинска собственост, което е изцяло и единствено в правомощията на общинския съвет. Процедурата съставлява сложен фактически състав, който започва с депозиране на искането, след което общинският съвет като собственик взима решение за разпореждане с имота, в което се определят цената и условията на сделката. Въз основа на решението на общинския съвет продажбата се извършва от кмета на общината, който издава заповед и склюбва договор. Решението на общинския съвет е властническо волеизявление на овластен орган на местното самоуправление в изпълнение на нормативно възложената му управленска функция във връзка с разпореждането на имоти общинска собственост, поради което и представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Съгласно чл. 8, ал. 11 ЗОС, актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи-общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА, освен в случаите по Закона за концесиите. С Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008г. на ВАС по т.д. 20/2007г. се приема също, че актовете на общинските съвети, издадени на основание чл. 21, ал.1, т. 8 ЗМСМА подлежат на оспорване по реда на чл. 45 ЗМСМА пред съответния административен съд. Следователно, актът на разпореждане със земя-общинска собственост, който подлежи на оспорване по съдебен ред е решението на общинския съвет за разпореждането. Той може да бъде оспорен само от лица, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, т.е. лица с правен интерес за оспорването, който се преценява с оглед конкретните фактически обстоятелства. В случая се оспорва Заповедта на кмета на Община Свищов, която е издадена в изпълнение на решението на ОС. Тази заповед е част от процедурата по изпълнение на индивидуален административен акт-решението на общинския съвет, и не представлява индивидуален административен акт, както предвижда чл. 21, ал. 5 АПК, поради което и не подлежи на съдебно обжалване. Недопустимата жалба няма суспензивен ефект, поради което недопустимо се явява и искането на спиране изпълнение на заповедта. Отделно от това, в ЗОС няма специална разпоредба, която да предвижда предварително изпълнение на решението на общинския съвет на разпореждане с имот-общинска собственост и издадената въз основа на него заповед на кмета на общината, в отклонение от общото правило на чл. 166, ал.1 АПК. Като е достигнал до верен правен извод за недопустимост на жалбата и на особеното искане за спиране на изпълнението й, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,