Определение № 1203 от 01.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 837/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от “Диш Уош Специал“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. И. Мазнев, срещу определение № 10698/05.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10786/2023 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 41-ви състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № СОА23-РД98-16/16.10.2023 г. на кмета на Столична община /СО/, в частта й по обособена позиция № 1 и образуваното по нея производство по делото е прекратено. Отправено е искане за отмяната на атакувания съдебен акт като неправилен. Ответникът – кмет на СО, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, приема, че частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от легитимирано лице, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на “Диш Уош Специал“ ЕООД срещу горепосочената заповед на кмета на СО, в частта й по обособена позиция № 1, с която оспорващото дружество е обявено за спечелило публично оповестен конкурс № 13-СО-2023 г. /в частта по тази позиция/ за отдаване под наем на гараж, помещение за клиенти, помещение към гараж, офис и склад, ГТП, обслужваща стая с обща застроена площ от 2 242.95 кв.м., в т.ч. 2 059.32 кв.м. застроена площ и 183.63 кв.м общи части, срещу месечна наемна цена в размер на 32 000 лв. без ДДС, за срок от 5 години, както и че то следва да заплати сумата от 76 600 лв., представляваща гаранция за изпълнение на договора за наем. В същата заповед е указано, че “Диш Уош Специал“ ЕООД следва в едномесечен срок да се яви да подпише договор за наем, като в противен случай гаранцията за участие ще бъде задържана в полза на СО. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на атакувания акт. С оглед данните по делото, за да остави без разглеждане предявената жалба и прекрати образуваното по нея производство по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК, административният съд приема, че заповедта на кмета на СО /в атакуваната част, касаеща обособена позиция № 1/ не се отразява неблагоприятно на оспорващото дружество, доколкото именно то е обявеният за спечелил конкурса по тази позиция участник, а оттам – че за него не е налице правен интерес да оспори акта на административния орган, в обжалваната част. Така постановеното определение е правилно, по подробно изложените в него мотиви, които се споделят от касационната инстанция и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ, във връзка с чл. 236 от АПК, съставът намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото решение. След като по делото липсва спор, че именно подателят на жалбата срещу акта е класираният с него на първо място, определен за спечелил конкурса, участник, то съобразени с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК, са изводите на първоинстанционния съд, че оспорващият няма правен интерес да обжалва изцяло благоприятния за него акт на кмета на СО. По тези съображения и мотивите на административния съд, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,