Определение № 149 от 11.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3420/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 10318/16.04.2021 г. по гр.д. № 357/2019 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 6252/05.10.2018 г. по гр.д. № 10078/2011 г. на Софийски градски съд, уважавайки исковете на КПКОНПИ: · на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) е отнел от Н. Ж. К. следното имущество: 1) един апартамент в [населено място] и 2) сумата 20.73 лв., ведно с лихвите, по банкова сметка в „ПИБ“ АД; · на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) е отнел от Н. Ж. К. следното имущество: 1) сумата 45 180.00 лв. – пазарна стойност към момента на отчуждаване на един апартамент в [населено място]; 2) сумата 5 283 лв. - пазарна стойност към момента на отчуждаване на един лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ и · на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) е отнел от Н. Ж. К. и от Д. Я. И. сумата 3 570.00 лв. - пазарна стойност към момента на отчуждаване на друг лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“. Решението се обжалва от Н. Ж. К. и Д. Я. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общата и двете допълнителни) по следните правни въпроси: 1. Дали ако в проверявания период лицето е разполагало със законен източник на доходи, послужили за придобиване на конкретното имущество, за които твърдения са събрани конкретни гласни и писмени доказателства, некредитирани от съда, не представлява нарушение на принципа, че преценката за съществуването на връзка между придобиването на едно имущество и осъществяваната престъпна дейност е всякога конкретна, като се изхожда от обстоятелството, установен ли е законен източник на придобиване на съответното имущество? 2. Следва ли по иска по чл. 28, ал. 1, вр. чл. 4 ЗОПДИППД да бъдат установени период на престъпната дейност и размер на придобитите от престъпната дейност облаги, които да се съпоставят с придобитото в същия период имущество, за да е правилен и законосъобразен съдебният акт, с който спорът е решен по същество? и 3. Противопоставими ли са на държавата възраженията на трети лица, че са действителните титуляри на правото на собственост на имуществото, чието отнемане се иска на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), когато третите лица не са конституирани като ответници по делото? Касаторите твърдят повдигнатите въпроси да обуславят въззивното решение (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол). Считат също, че въззивният съд е решил първия и втория в противоречие с ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. ОСГК на ВКС, като на втория е отговорил и в противоречие с решение № 328/29.03.2013 г. по гр.д. № 271/2011 г. и с решение № 448/26.02.2016 г. по гр.д. № 3232/2015 г., все на ВКС, IV-то ГО. Касаторите обосновават предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол със становище, че третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплакват, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразени в погрешното обсъждане на събраните доказателства за законни източници на доходите, както и в пропуска на въззивния съд да се произнесе по искането в жалбата от ответниците (сега касатори) за допускането на нова експертиза (касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК). Оплакват се също, че допуснатите съществени процесуални нарушения са причина за неправилното приложение на чл. 28, вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД. Претендират разноските по делото. Ответникът по касация КПКОНПИ възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Касаторите искат също касационното производство да бъде спряно. Твърдят две привременни процесуални пречки за неговата допустимост: 1) образуваното и висящо тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС (пречка по чл. 292 ГПК) и 2) образувано и висящо гр.д. № 74311/2021 г. на Софийски районен съд по иск на Д. Н. К. срещу Н. Ж. К., М. Х. П. и КПКОНПИ за това, че на основание придобивна давност ищецът по това дело Д. К. е собственик на апартамента в [населено място] (пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК). Настоящият състав не намира да са налице сочените привременни пречки. Първо, образуваното и висящо тълкувателно дело е по въпроси в обхвата на ЗОПДНПИ (отм.) и на ЗПКОНПИ, но не на ЗОПДИППД (отм.) – приложеният и приложим закон за решения спор. Второ, Върховният касационен съд няма правомощието да постанови спиране на производството по чл. 229, т. 4 ГПК (т. 8 ТР № 1/17.01.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. ОСГК на ВКС) поради висящото гр.д. № 74311/2021 г- на СРС, което според касаторите е с предмет преюдициално правоотношение - апартаментът в [населено място], предмет на уважения иск по чл. 28, ал.1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), да е собственост на трето лице (на по-големия син на ответниците Д. Н. К.) на основание придобивна давност. Това дело не удовлетворява и изискванията на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Касаторите не твърдят, че е образувано преди въззивното решение. Това е достатъчно, за да изключи „вероятната недопустимост“ на обжалваното решение. Нормативното тълкуване на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, извършено с т. 1 ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК на ВКС, изисква делото за преюдициално правоотношение да е образувано преди въззивното решение, което се обжалва пред ВКС. Изложеното налага настоящият състав да разгледа въведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с които касаторите обосновават искането въззивното решение да бъде допусне до касационно обжалване. Касационната жалба е с допустим предмет (решението е по гражданско дело с цена над 5 000 лв.); от процесуално легитимирани страни (касаторите обжалват решението, в частта с която исковете са уважени), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Повдигнатите въпроси обаче нямат претендираното значение. Съображения: За да установи правото на отнемане в полза на държавата по уважените искове по чл. 28, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), въззивният съд, излагайки собствени мотиви, но и отхвърляйки оплакванията в жалбата от ответниците (сега касатори) срещу първоинстанционното решение, се е мотивирал с това, че: 1) ответникът Н. К. е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК – в периода до 26.10.2009 г. в [населено място], общ. К. в съучастие като съизвършител е придобил, преработил и държал високорисково наркотично средство (марихуана) в особено големи размери (с общо тегло 31 941.94 гр.) на стойност 191 651.70 лв. – престъпление в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 25 ЗОПДИППД (отм.); 2) придобитото имущество в периода 30.06.1989 г. – 31.12.2010 г. (период, който въззивният съд е приел да отчита особеностите на конкретния случай и който е включен в давностния срок по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.)) - лично и в съпружеска имуществена общност с ответника, оценено по пазарни цени към съответния придобивен способ, е на значителна стойност – над 60 000 лв. (§1, т. 2 от ДР не ЗОПДИППД (отм.)); 3) има косвена връзка между престъпната дейност (от разпространението на марихуана в инкриминираните количества и стойност се извлича значителна материална облага и е доказано, че ответникът и неговият съучастник предварително са подготвили и планирали съвместната си престъпна дейност), а не е установен и законен източник на доходите, с които това имущество е било придобито в релевантния за конкретния случай период. Въззивният съд е намерил за недоказани твърденията за законен източник на доходи: 1) от труд за работодатели в „сивия сектор на икономиката“ през 1994 – 1995 г.; 2) от отгледани и продадени прасета в периода 1995 – 1997 г. 3) формирани на територията на Република Германия през 1997 г. – 1998 г. доходи от възнаграждения по превоз и посредничество на купувачи на автомобили „втора ръка“ от Република Германия за общата сума 6 000 германски марки и 4) от продажбата на апартамента в [населено място]. Мотивирал се е с непроведеното от ответниците пълно доказване за законен източник на тези доходи, респ. на доходите, вложени при придобиването на апартамента. Отхвърлено е и възражението на ответника Н. К., че апартаментът в [населено място] не е негова собственост, а на трето за процеса лице (на М. Х. П.). Въззивният съд е намерил за непротивопоставимо по отношение на държавата приложено влязло в сила решение по друго дело, с което по иск на третото лице е прогласена нищожността на договора от 01.04.2004 г. за покупко-продажба на апартамента с купувач ответника Н. К. Въззивният съд е съобразил стойността на имуществото, за което исковете са уважени (по пазарни цени към релевантния момент – когато съответният актив е придобит), а в разходите на ответниците е включил необходимите суми за ежедневие и за доказаното пребиваване на Н. К. в чужбина. Съпоставил ги е с доходите с доказан законен източник, респ. с липсата на законни доходи към релевантните моменти. Установил е съществени разлики в стойностно изражение, респ. липсата на законни доходи за придобитото и е акцентирал върху установената от него връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1, т. 25 ЗОПДИППД (отм.), от която се формира значителна материална облага, и придобитото имущество, за което законните източници на доходи на ответниците са недостатъчни или са липсвали в смисъла на законовото изискване за пряка или косвена връзка, така както е изяснено с ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. ОСГК на ВКС. Настоящият състав намира, че първият въпрос по начина, по който е формулиран, се свежда до касационно оплакване, че неправилно (в противоречие със събраните доказателства) въззивният съд е намерил за неверни твърденията на ответниците за законен източник за доходите, с които е придобито имущество по уважените искове. В настоящият етап Върховният касационен съд няма правомощието да обсъжда наличието на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Той е длъжен да извърши селекция на касационната жалба, т.е. да установи или изключи предпоставките по чл. 280, ал. 1 или по ал. 2 ГПК (така т. 1 от ТР № 1/ 09.10.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Първият повдигнат въпрос, сведен до заявеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК, не осъществява общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него касационният контрол не следва да се допуска. Вторият въпрос обуславя решението, но начинът, по който въззивният съд му е отговорил, съответства на ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел за релевантен периодът 30.06.1989 г. – 31.12.2010 г. с оглед особеностите на конкретния случай. Добавил е да е включен в периода на давностния срок по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Развил е мотиви, защо от него изключва само периода 01.01.1988 т. – 30.06.1989 г. Тогава ответникът Н. К. е бил ученик, без собствени доходи и е бил издържан от своите родители, а периодът е твърде отдалечен от престъпната дейност. Добавил е, че престъпната дейност по чл. 3, ал. 1, т. 25 ЗОПДИППД (отм.) е била предварително подготвяна и планирана от съучастниците, а предварително създадените условия и предпоставки за нея е поставил в периода, следващ датата 30.06.1989 г. При тези мотиви на въззивния съд следва да се приеме, че релевантният период въззивният съд е възприел, отчитайки особеностите на конкретния случай и в пълно съответствие с цитираното тълкувателно решение. Апартаментите в [населено място] и в [населено място] е остойностил по пазарни цени към момента на придобиването им, а не по цени в нотариалните актове. И тези му изводи съответстват на установената практика на ВКС в същия смисъл, която настоящият състав споделя. Следователно по втория въпрос е изключена всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Третият повдигнат въпрос не обуславя решението. Недопустимо е, а и въззивният съд не е обсъждал „възражения на трети лица, че са действителни титуляри на правото на собственост“ на имущество, за което исковете са уважени. По възражение на ответника Н. К. е приел да е непротивопоставимо по отношение на държавата (на носителя на материалното право по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)) решението, с което по иск на трето лице е прогласена нищожността на договора от 01.04.2004 г. за покупко-продажба на апартамента в [населено място] с купувач проверяваното лице. Установената практика на Върховния касационен съд е точно такава. Обяснението е: 1) в законовата възможност трети лица да заявят своите самостоятелни права чрез главно встъпване в процеса по предявен иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) - така чл. 28, ал. 2 и чл. 29 ЗОПДИППД (отм.) и 2) в законовата невъзможност съдът да е длъжен да зачете действие на решение по друго дело, по което страните или само една от тях са различни - чл. 297 ГПК. Следователно по третия въпрос са изключени общата, но и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. При тези мотиви, съдът