Определение № 246 от 01.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от ЕТ”К” О. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “. № 50, ет.2 против определение № 1* от 11.12.2009г., постановено по гр.д. № 8* по описа за 2009г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от същото дружество против определение от 01.07.2009г. по гр.д. № 32351/2009г. на Софийски РС за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно поради противоречие с процесуалните правила. Обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото разрешаването на формулираните от него правни въпроси както следва: допустим ли е иск за отмяна на нот. акт по чл. 537, ал.2 от ГПК, като самостоятелен след като страните са уредили доброволно отношенията свързани със спора за собственост по между си със спогодба, какви са правните последици от сключването й, съществува ли друг правен способ за отмяна на нот. акт, неотговарящ на действителното правно положение. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Първият от повдигнатите с частната жалба процесуални въпроси - допустим ли е иск за отмяна на нот. акт по чл. 537, ал.2 от ГПК, като самостоятелен след като страните са уредили доброволно отношенията свързани със спора за собственост по между си със спогодба е основен и касае абсолутна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. В производството обаче не е представена спогодба, поради което отговора му не е обусловен от обстоятелството, че между страните е сключена такава. Поставеният въпрос е разрешен със задължителна практика на ВС – ТР № 178/1986г. на ОСГК на ВС, с което възивната инстанция се е съобразила, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в това тълкувателно решение, нормата на чл. 431, ал.2 от ГПК/отм/, която е аналогична с нормата на чл. 537, ал.2 от действащия ГРК урежда хипотезата, когато с охранителен акт, какъвто е констативния нот. акт са засегнати права на трети лица. Текстът на нормата е категоричен - тези лица могат да защитят правата си по исков ред. При уважаване на предявеният от тях иск се отменя или изменя акта. За да защити правото си на собственост, засегнатото лице следва да предяви иск за собственост, тъй като отмяната, или изменението на нот. акт е последица от установеното право на собственост със сила на присъдено нещо. Това ТР не разглежда хипотезата, когато спора е уреден ч. спогодба, но по делото не се представя спогодба, поради което останалите формулирани въпроси не са свързани с предмета на спора. Придаденото от законодателя значение на спогодбата като влязло в сила съдебно решение с нормата на чл. 234, ал.3 от ГПК е свързано с това, че тя е задължителна между страните, защото е договор и съставлява изпълнително основание, ако урежда изискуемо притезание, но тя не разрешава спора за собственост със сила на присъдено нещо, поради което и след сключването й не може да се предяви самостоятелно иск само за отмяна на нотариален акт, с който са признати права, различни от уговорените по спогодбата. Или в обобщение, по поставените от касатора правни въпроси в изложението към частната касационна жалба има постановена задължителна съдебна практика, с която се е съобразил възивния съд, която не се нуждае от актуализиране, или коригиране, поради което не е налице основанието за допускане на частната жалба до касационен контрол.. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение