Определение № 3202 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2024 г.

ВАСПето отделение18.03.2024reporting judge Мирела Георгиева

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 152 от 22.01.2024 г., постановено по адм. дело № 22/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Grounds

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. Станчева, гр. Мизия, против Определение № 152 от 22.01.2024 г., постановено по адм. дeло № 22/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № РБМО-04-138/28.12.2023 г. на Директора на Национален център по радиобиология и радиационна защита /НЦРРЗ/. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, моли касационната инстанция да отмени същото и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответникът - Директорът на НЦРРЗ в писмено становище, оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на оспореното определение и като взе предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционият съд е приел за установено от фактическа страна, че Н. Станчева е подала заявление за достъп до обществена информация вх. № РБМО-04-138/15.12.2023 г. до Директора на НЦРРЗ, с което е поискана информация относно медицинското наблюдение на работещите в структурното звено на АЕЦ "Козлодуй“ ЕАД, обособено съгласно чл.64, ал.3 от Закона за здравето. С писмо изх. № РБМО-04-138/28.12.2023 г., адресирано до Изпълнителния директор на АЕЦ“ Козлодуй“ ЕАД, с копие до заявителката Станчева, Директорът на Национален център по радиобиология и радиационна защита изпраща заявлението на АЕЦ "Козлодуй“ ЕАД. В писмото е посочено, че НЦРРЗ не разполага с исканата информация и на основание чл.32, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ заявлението е изпратено по компетентност на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт не подлежи на съдебно обжалване, тъй като същото не обективира отказ за предоставяне на обществена информация по смисъла на чл.38 от ЗДОИ и не носи белезите на индивидуален административен акт. При така изложените доводи е административният съд на основание чл.159, т.1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14 - дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. В настоящия случай с обжалваното пред първоинстанционния съд писмо жалбоподателката е била уведомена, че НЦРРЗ не разполага с исканата информация по поставения въпрос и заявлението е изпратено по компетентност на АЕЦ "Козлодуй“ ЕАД. Видно от съдържанието на оспореното писмо в него не е обективиран отказ за достъп до обществена информация, а същото има уведомителен характер, тъй като исканата от жалбоподателя информация не е създавана и съхранявана от НЦРРЗ. Ето защо обжалваното писмо не е индивидуален административен акт и със същото не се отказва достъп до обществена информация както правилно е приел и първоинстанционния съд. В случаите, когато административният орган не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, изпратеното до заявителя уведомление, че същият не разполага с информацията, с посочване на задължените субекти, които създават и съхраняват исканата информация, не представлява административен акт и не подлежи на съдебен контрол. С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

Cited provisions

8