Определение № 2626 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1542/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Милев, против Определение № 36 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело № 201/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 1 АПК е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба с рег.№ДА 01-5/03.01.2024 г. в качеството му на лице по чл. 210, ал. 2 АПК, против Решение № 175/22.12.2023 г., по адм. дело № 201/2023 г. по описа на Административен съд Шумен. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска се същото да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството по адм. дело №201/2023 г. по описа на Административен съд Шумен е образувано по жалба на „Милев 2022“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, [улица], [номер], представляван от управителя Р. Милев, против Решение №2153-27-87/02.08.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Задължителни предписания №ЗД-1-27-01385790 от 28.06.2023 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Шумен, с което е предписано заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно за осигурителен стаж и доход, с декларация обр. 1, за осигуряване като самоосигуряващо се лице - Р. Милев, за периода от 12.10.2022 г. до 31.12.2022 г. В провелото се по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 КСО производство административният съд е конституирал като страни оспорващия - „Милев 2022“ ЕООД и директора на ТП на НОИ – Шумен, последният издал процесния административен акт. С Решение № 175/22.12.2023 г. по адм. дело №201/2023 г. на Административен съд Шумен жалбата на дружеството срещу Решение № 2153-27-87/02.08.2023 г. е отхвърлена. Срещу съдебното решение е постъпила касационна жалба, депозирана от Р. Милев, в качеството му на лице по чл. 210, ал. 2 АПК. За да постанови процесното определение Административен съд Шумен е извел правен извод за недопустимост на касационната жалба, в хипотезата на чл. 215, т. 1 от АПК, поради депозирането й от страна, която не е участвала в първоинстанционното производство и решението не разпростира действие спрямо нея, респ. не би могла да бъде засегната по неблагоприятен начин от постановения съдебен акт. Определението е неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че касатор (жалбоподател) е физическото лице Р. Милев, тъй като в първоинстанционната жалба, макар да е подал същата от името на търговското дружество, чийто представител е, е изложил твърдения в лично качество, а именно, че е престирал труд като самоосигуряващо се лице и моли на това основание да бъдат отменени задължителните предписания. Адресат на процесните задължителни предписания е „Милев 2022“ ЕООД, но същите касаят осигурителноправния статут на Р. Милев, който е засегнато от тях лице. За да се гарантира правото му на защита срещу неблагоприятния административен акт, той следва да участва в административното производство. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК дава правомощие на съда да конституира страните служебно, т.е. както надлежния жалбоподател, така и надлежния ответник. Видно от съдържателната част на подадената първоинстанционна жалба съдът е следвало да даде указания на жалбоподателя да уточни активната си процесуална легитимация. В случай, че е приел, че жалбоподател е търговското дружество, административният съд не е изпълнил вменените му задължения по чл. 162 АПК, а именно да съобщи акта на всички засегнати лица, като им осигури възможност да защитят интересите си. Р. Милев не може да бъде конституиран като заинтересована страна от съда, тъй като задължителните предписания не са благоприятен за него административен акт, т.е. той би могъл да участва единствено като жалбоподател и то по реда на чл. 162, ал. 3 АПК при условие, че подаде жалба ( вж. в този смисъл Решение № 1534 от 09.02.2024 г. по адм. д. № 4377/2023 г., VІ отд. на ВАС). В този аспект Милев има право на касационна жалба на основание чл. 210, ал. 2 АПК. Обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния административен съд за администриране на подадената на основание чл. 210, ал.2 АПК касационна жалба от Р. Милев против Решение № 175/22.12.2023 г., по адм. дело № 201/2023 г. по описа на Административен съд Шумен. Разноски в настоящото производство не се дължат по аргумент на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение