Определение № 552 от 09.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1512/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 330/13.02.2017 г. по гр.д.№ 4602/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6545/08.08.2016 г. по гр.д.№ 14 017/2015 г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден, на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Д. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. М., в причинна връзка с ПТП от 14.10.2011 год., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъдени доводи на ответника и доказателства в подкрепа на същите, обусловили и неправилно приложение на материалния закон – чл.51 ал.1 изр. първо ЗЗД. Така, според страната, съдът не е обсъдил множество факти, установени и от приетите по делото заключения на съдебно-медицинска експертиза, които съпътстващо и независимо от травматичното увреждане при предизвиканото ПТП, са причинили крайния летален изход за наследодателя на ищеца. Твърди се неправилност и поради несъобразяване на постановеното в наказателното производство ,срещу виновния водач на МПС, решение по реда на чл.78а НК, който ред е бил приложен именно предвид ненастъпила, в резултат на ПТП, смърт на пострадалия. Касаторът счита ,че в нарушение на чл.300 ГПК, въззивният съд не е съобразил задължителната сила на постановеното по чл.78а НК решение, отричащо причинна връзка между ПТП от 14.10.2011 г. и смъртта на Г. М.. Ответната страна – Д. Д. – не е депозирала становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Искът на Димитър Димитров е предявен като частичен – в размер на 30 000 лева / при пълен размер от 100 000 лева / ,в обезщетяване на причинени от смъртта на Г. М. – баща на ищеца - неимуществени вреди. Смъртта се твърди настъпила като пряка и непосредствена последица от ПТП на 14.10.2011 год., причинено по вина на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил. Ответникът оспорва наличието на пряка причинно следствена връзка между смъртта и ПТП, доколкото последната е настъпила на 23.02.2012 год., при посочена в акта за смърт причина – „ остра сърдечна слабост „ / недостатъчност /, но на фона на проявяваща се с 10-годишна давност атеросклероза и твърдейки съпътстващи увреждания в причинност със същата, в резултат на напредналата възраст на починалия – 91 години, които именно са предпоставили леталния изход.В протокола за ПТП, а и от медицинската документация се установява, че от същото починалият е претърпял мозъчна контузия и контузия на лява подбедрица, но без наложило се оперативно лечение.По останалите противопоставени възражения от ответника – досежно размера на справедливо обезщетяване, съгласно чл.52 ЗЗД / при така приетата изцяло причинност между ПТП и смъртта на наследодателя, не и в причинност с други съпътстващи фактори / и наличието на съпричиняване от пострадалия – чл.51 ал.2 ЗЗД - няма формулирани касационни доводи, поради което и същите не биха могли да бъдат предмет на проверка в настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че събраните доказателства - медицинска документация, заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания – не предпоставят обоснован извод относно причинната връзка между увреждането при ПТП и смъртта на Г. М., настъпила четири месеца по-късно. Изрично е акцентирал на обстоятелството, че по делото няма доказателства, установяващи точната причина за смъртта на пострадалия. Във въззивна инстанция, въз основа на уважено доказателствено искане на ищеца – въззивник, е допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза / вещо лице хирург и вещо лице – неврохирург /, изготвила заключението си въз основа на цялостната медицинска документация на починалия, т.е. и предходна на ПТП от 14.10.2011 година. Констатира се особено мнение на участвалия в експертизата неврохирург. Няма противоречие в извода на вещите лица, че причинно – следствена връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищеца има, доколкото именно травматичното увреждане от ПТП, но не само по себе си, а и с оглед възрастта на пострадалия и общото му функционално състояние преди ПТП, предпоставили залежаване, са довели до прогресивно влошаване на общия здравословен тонус и обостряне на придружаващи сърдечно-съдови заболявания. Потвърдена е мозъчна атеросклероза с 10–годишна давност. Вещите лица сочат „допринасяне„ леталния изход от залежаването - последното, предпоставено от травмата, която, обаче, при нормално здравословно състояние и на по-ранна възраст би обусловила имобилизация до 4 седмици и пълно възстановяване до 5-6 седмици. В особеното мнение – неврохирургичен аспект, но подписано и от двете вещи лица, са коментирани налични данни към датата на ПТП, за изразен анемичен синдром / резултати от кръвна картина /.Посочено е, че проявилите се дезориентираност, неконтактност, когнитивни / паметови / нарушения са по начало проявление на акинетични,епилептиформени припадъци. Продължителното залежаване е посочено като възможна причина за възпалителен процес в белите дробове, признаци на какъвто има установени при документираните прегледи на лицето / влажни хрипове, кашлица, температура /. Коментирайки средно-статистически данни за естествено настъпваща с възрастта мозъчна атрофия, вещите лица са посочили възрастта, като рисков фактор за по-висока смъртност и забавено възстановяване при черепно-мозъчна травма - два пъти по-висока смъртност, в сравнение с травматично увреждане при по-млади хора. Капацитетът на приспособяемост към травмата на атрофичния мозък е по-малка, затова и при пациенти над 65 години,честа проява след черепно-мозъчна травма са гореупоменатите епилептиформени припадъци.Самата травма се сочи и като ускоряваща процеса на атрофия на мозъка. В конкретния случай черепно-мозъчната травма се коментира настъпила на фона на морфологични и функционални промени, дължащи се на напреднала възраст - мозъчна атрофия / 37 % /, изразена атеросклероза на мозъчните съдове, захарен диабет, анемичен синдром, исхемична болест на сърцето.В резултат на констатираните придружаващи заболявания и дегенератитивни промени, възстановителният процес е протекъл непълноценно, като не е достигната самостоятелна походка и обслужване. Намаленият физически капацитет на пострадалия,дължащ се на напредналата му възраст и множество придружаващи заболявания, вкл. мозъчната атрофия, са посочени като изиграли „съществена роля” за лошия изход. При разпит в съдебно заседание от 31.01.20117 год., са коментирани неустановимите от „особеното мнение„ различия в позицията на всяко от вещите лица, съответно са коментирани данни за непроведено, съгласно указанията при изписване на пациента след ПТП, наблюдение от невролог и неизпълнени указания, относно лечението на пациента,при констатираната му кръвна картина и с пряко отношение към ниския хемоглобин – основен фактор за снабдяване с кислород в тялото. Във въззивното решение, съдът е възпроизвел крайният извод на вещите лица от комплексната медицинска експертиза - за наличие на причинно-следствена връзка между травмата при ПТП и настъпилата по-късно смърт. Не е обсъден и разгледан, в аспект на приложението на чл.51 ал.1 изр. първо ЗЗД, механизмът на увреждането, като възможна последица и от съпътстващи,предходно установени и лекувани заболявания на починалия.Противно на установеното от вещите лица, възпроизведено в предходния параграф, съдът е приел за доказана, предходно на ПТП, единствено хипертонична болест и изрично отрекъл наличие на изразена атеросклероза, на основание свидетелските показания.Не са коментирани в решението, в съвкупност, всички установени факти относно здравословното състояние на Г. М. и значението на самото залежаване, респ. е ли обусловено същото от травмата и само и единствено от същата, предвид съдържанието й. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Може ли застрахователят да отговаря в гражданския процес за причинена смърт вследствие действията на прекия причинител, когато в наказателния процес е разглеждан този въпрос и е установена липса на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на увредения ? Кореспондира ли такъв извод с принципа за функционална обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на делинквента ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с Постановление № 7 / 1977 год. на Пленума на ВС и 2/ Следва ли съдебното решение да съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, в отхвърлянето на такива доводи и възражения, като неоснователни ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 212 по т.д.№ 1106 / 2010 год. на ІІ т.о., реш.№ 202 по т.д.№ 866 / 2012 год. на І т.о., реш.№ 76 по т.д.№ 377 / 2011 год. на ІІ т.о. и реш. № 581 по гр.д.№ 1019 / 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС. Първият от двата подвъпроса в п.1 покрива общия селективен критерий, тъй като въззивният съд, макар немотивирайки се изрично, е приел приложимостта на чл.300 ГПК, с оглед постановеното от наказателен съд решение срещу делинквента, за ангажиране отговорността му по реда на чл.78а НК, ограничена до установеност на нарушението, неговата противозаконност и вината на водача на МПС. Очевидно, съдът е приел, че конкретният вредоносен резултат, не е елемент от състава на престъплението, поради което и върху него не се простират обвързващите гражданския съд последици от решението на наказателния съд. Необоснован, обаче, е задължителният селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като ППВС № 7/77 год. не дава отговор по приложението на чл.300 ГПК, респ. кореспондиращата норма от ГПК отм., а въпросът за наличие на функционална обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на делинквента е само последица от отговора на първия от подвъпросите и по начало не е отречена от въззивния съд, за да би било произнасянето му в противоречие с цитираното Постановление. Видно е от решението на наказателния съд, че липсват каквито и да било мотиви, коментиращи - в смисъл на твърдяното от страната отричане – на каквато и да било / т.е. възможно обусловена и от, но не само, от причиненото ПТП / причинно- следствена връзка между настъпилата при същото травма и леталния изход. Обосноваващ допълнителен селективен критерий по първия от подвъпросите би била задължителна практика по приложението на чл.300 ГПК, каквато не е посочена и цитирана. Вторият от формулираните въпроси – в първата си част – относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, в съответствие със събрания доказателствен материал - покрива общия и допълнителния / с цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК,изключая реш.№ 581, постановено по различен по съдържание процесуалноправен въпрос / селективни критерии за допускане на касационното обжалване. Видно е, че при постановяване на решението си въззивният съд не е коментирал всички релевирани от ответника възражения, относно наличието на доказана изцяло - между травмата при ПТП и смъртта на наследодателя - причинно – следствена връзка, а не и като резултат от съпътстващи увреждания и цялостното функционално състояние на организма на пострадалия, като последица на възрастта му, с оглед приложението на чл. 51 ал.1 пр. първо ЗЗД. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,само по втория от формулираните въпроси. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение