Определение № 508 от 18.09.2015 г. на ВКС по д. № 5001/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Н. срещу разпореждане на Градски съд София от 7.01.14 г. по гр.д. №13 567/12 г., с което е върната частната му жалба срещу въззивното решение по делото в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по исковете на частния жалбоподател срещу държавата, чрез министерство на финансите и срещу Н. В.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на разпореждането и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно разпореждане и е допустима и основателна. С обжалваното въззивно разпореждане е прието, че въззивното решение в посочената част не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК, защото е постановено по искове с цена до 5 000 лв., съобразно разясненията в т.8 от ТР №1/13 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод е неправилен – с молба за изменение на иска, цитирана в частната жалба и в определението по ч.гр.д. № 5003/14 г. на ВКС, трето г.о., ищецът своевременно е увеличил размера на иска на 5 100 лв. и това му действие следва да се отчете при преценката за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение. В решение от 16.12.14 г., постановено по молбата на ищеца за допълване на въззивното решение по делото, градският съд също е приел, че се е произнесъл по исковете в пълните им предявени размери. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение, намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да се върне на въззивния съд за администриране на неправилно върнатата частна жалба, с указания до страната да я подпише /липсва лист с подпис на жалбоподателя – 124-126 от делото/ и внесе държавна такса.