Определение от 22.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2023 г.

Производството е образувано във връзка с искане от К. Стоянов чрез адвокат Лимберов, на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България да бъде сезиран Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на параграф 16 от ПР на ЗУТ с Конституцията на Република България. .Ответната страна – Главния архитект на Столична община чрез юрисконсулт Йотов изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема искането за процесуално допустимо, но неоснователно.. Релевантните факти относно установяване на търпимост или не на строежите, са дали извършеното представлява строеж, година на извършване, съответствие на предвиждане на ПУП, действал към момента на извършването им или по сега действащия, бил ли е допустим по нормите на устройство на територията, действа ли към момента на извършване на строежите или по сега действащия, ако са декларирани пред одобряващия орган до определена дата. § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ са регулирали въпроси с търпимостта на строежите, като приложимостта им се определя от периода на извършване на строежа. В случая липсата на една от кумулативните предпоставки на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ не води до извод за противоконституционност на нормата. На следващо място К. Стоянов не излага точно на коя разпоредба от Конституцията на Република България противоречи § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съответно, за да е налице противоречие между § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и КРБ, то следва да се посочи на коя конкретна разпоредба противоречи, а такова посочване в искането липсва. Ето защо, настоящият съдебен състав не намира основание да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията за сезиране на Конституционния съд на Република България за установяване на противоконституционност на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Направеното искане в тази насока е неоснователно и следва да се отхвърли. Предвид изложеното искането, като неоснователно следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,