Определение № 8986 от 19.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5811/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, във вр. с чл. 213 а, ал. 7 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция за хората с увреждания, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Балашев, срещу Определение № 4321 от 24.04.2024г., постановено по адм. дело № 6404/ 2023г. по описа на Административен съд– София- град, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Агенция за хората с увреждания срещу Решение № 1455 от 06.03.2024г. по адм. дело № 6404/ 2023г. на същия съд. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че държавната такса е внесена и са приложени доказателства. Ответникът по частната жалба „Джи- стар Лоджистик“ ЕООД– гр. Хасково не изразява становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена против подлежащ на оспорване акт и от страна, имаща интерес от оспорването, в предвидения за това срок. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: За да постанови цитираното определение първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени указанията за внасяне на държавна такса по делото. Агенция за хората с увреждания е подала касационна жалба срещу Решение № 1455 от 06.03.2024г. по адм. дело № 6404/2023г. на Административен съд– София- град, във връзка с което са ѝ дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса с разпореждане от 28.03.2024г. Съдът е приел, че разпореждането с дадените указания е връчено на касатора на 08.04.2024г., като до изтичане на 7- дневния срок указанията за внасяне на държавна такса не са изпълнени и не е представен документ за внасяне на същата. С тези мотиви съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на Агенция за хората с увреждания. Определението за прекратяване на производството по делото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. С чл. 213а АПК, законодателят възложи на първоинстанционния съд проверката за редовност и допустимост на касационната жалба. Проверката за допустимост е проверка за съществуването и надлежното упражняване на правото на обжалване, а проверката за редовност е проверка за спазването на изискуемите от закона форма, съдържание и приложения на материалния носител на волята на сезиралия съда правен субект. Редовно е това сезиране, което отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК. Нередовното сезиране поставя сезирания съд в състояние да не може да упражни възложената му правораздавателна власт. При тази проверка първоинстанционният съд се произнася само по съответствието на жалбата с изискванията за редовност. Тогава, когато касационната жалба е нередовна първоинстанционният съд връща касационната жалба, защото се дължи произнасяне само по редовно сезиране. В случая липсват предпоставките за връщане по чл. 213а, ал. 1, изречение второ АПК. Видно от доказателствата по делото указанията дадени с Разпореждане от 28.03.2024г. на АССГ са изпълнени. Жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса на 10.04.2024г., видно от представеното по делото писмено доказателство - платежно нареждане. Дължимата държавна такса е внесена в дадения за изпълнение на указанията срок, преди постановяване на оспореното Определение № 4321 от 24.04.2024г. Към момента на постановяване на прекратителното определение нередовността на жалбата е била отстранена. Изпълнението на дадените указания, санира констатираната нередовност на касационната жалба и определя, като неправилно прекратителното определение на адм. съд. Обжалваното определение, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,