Определение № 203 от 24.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 125/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. “В”, гр. А. срещу определение № 424/10.12.2009г,. постановено по ч.гр.д. № 645/2009г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 269/03.11.2009г. по гр.д. № 118/2009г. на Ц. районен съд за допускане на обезпечение по чл.389 ГП. против жалбоподателя чрез спиране изпълнението на решения на общото събрание на кооперацията. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГП., но е недопустима съгласно чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГП. на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.389, респ. чл.390 ГП., постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.396, ал.1 ГП., сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГП., а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГП. определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен. Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГП. за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. В обезпечителното производство се постановяват мерки с привременен характер, които не са непосредствено обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес. Обезпечителните мерки могат да се отменят и заменят от съда, допуснал обезпечението или пред когото делото е висящо, както и отказът на съда да наложи исканата мярка не преклудира правата на молителя. По тези съображения подадена частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд