Определение № 436 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. С. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С. срещу решение №865/24.06.2010 год. по в. гр.д. №843/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 826/12.03.2010 год. по гр.д. № 7208/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. М. С. против Д. П. К. иск с правно осн. чл. 29,ал.1 ЗЗД за унищожаване поради измама след умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца от ответницата на сключения между страните договор за покупко - продажба на недвижими имоти в землището на[населено място]: овощна градина в м. „Гюмню гьолджук” с площ от 5 700 дка, изоставени трайни насаждения в м. „Сютлю Б.” с площ от 4 980 дка и лозе в м. „Е. чешма” с площ от 1900 дка, обективирана в нот. Акт № 118, нот. д. № 261/27.08.2007 год. на нотариус Ж. К.. Касаторът прави оплаквания, че решението е неправилно доколкото е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна и поради необоснованост.Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответницата по касация Д. П. К. от[населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.Същевременно следва да е обосновано наличието поне на един от допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване: въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото/ чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК/. В случая тези изисквания не са изпълнени. В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът прави оплаквания, че делото не е изяснено от фактическа страна, че съдът необосновано е игнорирал конкретни доказателствени искания, което съставлява процесуално нарушение .Тези оплаквания могат да обосноват евентуална неправилност на обжалваното решение, поради което могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Същите нямат характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Формулирането на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Доколкото в случая такъв въпрос не е формулиран, не може да бъде обсъждано и посоченото допълнително основание за допустимост касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и представеното във връзка с него решение № 237/19.02.2001 год. по гр.д. № 1521/2000 год. на ВКС, V г.о. По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.