Определение № 3209 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2024 г.

С въззивно решение № 143 от 30.04.2024 г. по гр.д.№ 121/2024 г. на Окръжен съд-Перник е потвърдено решение № 38/15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4277/2023 г. на Районен съд – гр. Перник. С последното Община Перник е осъдена на основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД да заплати на Р. Д. Д., ЕГН [ЕГН], сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, причинени след настъпило на 31.07.2023 г. около 21:30 часа в [населено място],[жк], пред бл. 57 събитие - ухапване от безстопанствено куче в областта на дясната подбедрица, поради противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа във връзка с изпълнение на вменените задължения за контрол и надзор над безстопанствените кучета на територията на Община Перник, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска е отхвърлен до пълния предявен размер 12 000 лв. Касаторката Р. Д. Д. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 3500 лв. до 12 000 лв. и законната лихва върху тази разлика. В касационната жалба навежда оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане на събраните доказателства и нарушение на чл. 52 ЗЦЗД – присъждане на занижен размер на обезщетението. Направено е оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, защото не е допуснал поисканата съдебно психиатрична експертиза, която да установи психическите последици за ищцата от ухапването от кучето. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Твърди се противоречие със съдебната практика, задължаваща съда да обсъди всички доводи, твърдения, искания и оспорвания от страните, както и доказателствата, относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поставен е въпроса: когато първоинстанциония съд поради нарушение на процесуалните правила не е допуснал съдебно психиатрична експертиза, длъжен ли е въззивния съд при изрично искане от въззивника да допусне такава експертиза, особено когато след това в решението се позовава на липса на психически последици от инцидента. Третият въпрос е: общественият критерии за справедливост включва ли икономическата конюнктура, която се измерва например с минималната работна заплата? Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради същите доводи. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, като счита, че определеният размер на обезщетението съответства на претърпените доказани неимуществени вреди. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Тъй като решението е влязло в сила по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди до присъдения размер 3500 лв., са преклудирани възраженията по основанието на иска и е спорен само размера. Така със задължителна сила между страните е установено, че ищцата Р. Д. Д. е ухапана от безстопанствено куче на 31.07.2023 г. около 21:30 ч. в [населено място],[жк], пред бл. 57 и при съставения лист при прегледа същия ден в Спешното отделение на МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник е снета анамнеза „ухапване от куче“ и са установени разкъсноконтузни рани в дясната подбедрица, кървящи, като е предписана терапия. Същата анамнеза е описана в болничен лист от 01.08.2023 г. и са констатирани разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица с размери от 5 до 10 см, болезнени съседни участъци, оток и кръвонасядания на околните тъкани. Предприета е терапия, предписано е наблюдение и е издаден болничен лист за срок от 01.08.2023 г. до 14.08.2023 с диагноза „открита рана на други части на подбедрицата“ и режим на лечение домашен – амбулаторен. Съдебно-медицинско удостоверение № 181 от 02.08.2023 г. в 8:45 часа установява наличие на констатирани разкъсно-контузна рана по дясната подбедрица, прободна рана и охлузвания в общ вид на полудъга по дясната подбедрица, които по форма и вид могат да бъдат причинени от кучешко съзъбие, като по-дълбоките увреждания по периферията на дъгата могат да съответстват на кучешки зъби от съзъбието и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледаната. Посочено е, че констатираните увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Свидетелят Ал. З., който живее на семейни начала с ищцата и който е бил очевидец на инцидента е установява, че с ищцата излезли, докато изчаквал пред входа заедно с кучето им порода джак ръсел териер, ищцата отишла да изхвърли боклука до контейнерите на около 50 метра разстояние – пред [жилищен адрес] изведнъж чул ищцата да вика и докато стигне до нея, видял че същата била нападната и нахапана по краката от бездомно куче. Когато пристигнал, кучето избягало и той незабавно откарал ищцата в болницата, където обработили раните. Виждал същото бездомно куче да се разхожда свободно в квартала, включително и след процесния инцидент, когато го е снимал и записал номера на ушната марка, както и че съседи са подавали сигнали до различни кучешки приюти. След инцидента, ищцата била разстроена, стряскала се нощем, изпитва страх от други кучета и ходила да й баят срещу страх. От СМЕ, изготвена от вещо лице д-р С. са потвърдени посочените по-горе в медицинските документи увреждания - разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на дясната подбедрица в горната трета, прободна рана по задната повърхност на дясната подбедрица в горната трета и охлузвания и кръвонасядане около двете рани в съвкупност и поотделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените травми заздравяват за период 2 седмици, през който период са търпени болки и страдания, а след това са останали козметични дефекти – видими ръбци, установени при прегледа на 01.12.2023 г. Установено е от писмо от ОП „Общинско обслужване – Обредни дейности“ – гр. Перник, че е заловено мъжко сиво куче в кв. Т., [жилищен адрес] размер среден, кастрирано, маркирано с УМ-1583, чипирано на 20.06.2022 г., обезпаразитено, ваксинирано срещу бяс и върнато на местообитанието на 21.06.2023 г. посочено е, че не са получавани сигнали за агресивно поведение или нападение, както и че при регулярни посещения е наблюдавано от служители, че кучето общува с деца от района. Съдът е приел, че е ангажирана отговорността на Община Перник, тъй като предприетите от Община Перник действия по овладяване на популация на безстопанствени кучета не са достатъчни, за да се приеме, че е изпълнила задълженията си по Закона за защита на животните – чл.40, чл. 41 и чл. 59 щом е доказано ухапване на ищцата от бездомно куче. При определяне на размера, съдът е съобразил обема и характера на увреждането - множество разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица с размери от 5 до 10 см, болезнени съседни участъци, оток и кръвонасядания на околните тъкани, които обаче са се възстановили в рамките на две седмици, отчетен е преживеният уплах и стрес, след инцидента, това, че е била разстроена, стряскала се нощем, изпитвала е страх от други кучета и е ходила да й баят срещу страх. Други вреди не са доказани. Съдът е съобразил кога е настъпил инцидента и икономическите условия към същия момент и е определил обезщетение в размер на 3500 лв., като е посочил че не са установени други психически въздействия и последици от инцидента. Възражението за съпричиняване е преценено като голословно и неоснователно. Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Настоящата инстанция не констатира от изложените мотиви противоречие със съдебната практика, задължаваща съда да обсъди всички доводи, твърдения, искания и оспорвания от страните. Обсъдени са събраните доказателства, относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съобразени са обема и характера на увреждането, но и факта, че възстановителният процес при ищцата е траел около две седмици, отчетен е преживеният уплах и стрес, след инцидента, това, че е била разстроена, стряскала се нощем, изпитвала е страх от други кучета и е ходила да й баят срещу страх. Това са доказаните вреди, които съдът е отчел и съобразил при определяне на обезщетението. Присъденият размер съответства на обществения критерий за справедливост, пресъден в други подобни случаи от същия период. В този смисъл икономическите условия в страната са съобразени. Твърдението за необсъдени доводи и доказателства е голословно, поради което не е налице противоречие със съдебната практика и не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен въпрос. Вторият въпрос е поставен във връзка с това, че в исковата молба е поискана СПсЕ за установяване дали инцидента е предизвикал психически последици за ищцата и какви. РС не е уважил искането. То е повторено във въззината жалба, но е оставено без уважение, защото делото е изяснено относно претърпените вреди. Свидетелските показания са били достатъчни, за да установят твърдените въздействия върху психиката на ищцата и съдът ги е съобразил при определяне на обезщетението. В исковата молба няма твърдения за получено психическо заболяване или състояние, нуждаещо се от лечение, поради което не е било необходимо назначаване на съдебно психиатрична експертиза. В този смисъл вторият въпрос не е определящ за изхода от спора – делото не е останало неизяснено поради неназначаване на поисканата експертиза, защото свидетеля е установил твърдените психологически последици върху ищцата от инцидента. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Общественият критерии за справедливост изисква при сходни случаи към еднакъв период от време да се определя сходно обезщетение. Той не изисква конкретно приравняване на обезщетението към минималната работна заплата или друг такъв измерител. Както вече бе посочено, при подобни вреди в периода 2018-2022 г. е присъждано от съдилищата обезщетение в подобен размер. Затова не е налице основание за допускане до касация поради противоречие с практиката по чл. 52 ЗЗД. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. По поставените въпроси за задължението на съда да обсъди доводите на страните и доказателствата, за това, че при необходимост от специални знания следва да се назначи експертиза и за критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е налице достатъчно богата съдебна практика и разрешаването на настоящия спор не налага нейното актуализиране, конкретизиране или уеднаквяване. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решено според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК, на ответника по касация Община Перник следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение