Определение № 3536 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по частна жалба на И. Кандиларов от гр.Петрич срещу определение № 1668/06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 667/2023 г. по описа на Административен съд, Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 696 от 26.05.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излага оплакване, че с обжалваното определение съдът е лишил жалбоподателя от възможността да се защити пред съд и да получи правораздаване поради техническа грешка относно предмета на делото. Иска да се допусне до разглеждане жалбата му във връзка с ревизионния акт и решението, издадено от директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП. Ответникът по частната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. София, чрез юрк.Николова, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че частната жалба е процесуално допустима и основателна поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК е категорична, че на обжалване подлежи ревизионния акт в частта, в която същият не е отменен с решението по чл. 155 ДОПК. В процесния случай в потвърдената част на ревизионния акт, същият на основание чл. 156, ал. 1 ДОПК подлежи на обжалване по съдебен ред, в която с ревизионният акт са установени задължения за данъци и осигурителни вноски, на основание чл.19 от ДОПК. Въпреки посоченото в жалбата до първостепенния съд, вкл. и след указанията на съда, че се обжалва решението на решаващия орган, то в обстоятелствената част на жалбата до съда са развити достатъчно възражения по оспорване на ревизионния акт, с който е ангажирана отговорността на ревизираното лице по чл.19 от ДОПК за процесните периоди. В този смисъл от изложението на жалбата съдът е могъл да направи недвусмислен и категоричен извод, че се оспорва ревизионния акт в потвърдената му част с решението на решаващия орган за посочените данъчни периоди, за които са установени задължения за корпоративен данък; за данък върху доходите от трудови и приравнени правоотношения и за осигурителни вноски. В този смисъл е и налице съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела № 10602/2019 г., № 1257/2020 г. и № 1998/2022 г. на Първо отделение, както и № 2964/2020 г. и № 4243/2022 г. на Осмо отделение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на осмо отделение