Определение № 3315 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2926/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в затвора [населено място], против Определение № 448/25.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1272/2024 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е върната частната му жалба, подадена против Определение № 2280/27.11.2024 г., постановено по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССО е образувано по искова молба на К., подадена против АССГ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 евро, изразяващи се със злоупотреба с право, отказ от правосъдие, бавене на делото, манипулация с представени сведения, нарушени основни човешки права и право на ЕС и т.н. С оспореното в настоящото производство определение, съдът, е върнал частната жалба на Г. В. К., подадена против Определение №2280/27.11.2024г., постановено по адм. дело № 1272/2024 г. по описа на АССО, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Посочено е, че с разпореждане от 05.02.2025 г. председателят на Трето отделение на ВАС е изпратил частната жалба на К. против определение № 2280/27.11.2024 г. за администриране от АССО, който от своя страна с разпореждане № 333/11.02.2025 г. е оставил без движение частната и е дал указания на частния жалбоподател да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Съобщението за разпореждането е връчено на К. на 12.02.2025 г., но дължимата държавна такса не е внесена в указания срок, поради и което с процесното оспорено определение съдът върнал частната жалба, подадена против Определение № 2280/27.11.2024 г. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 231 АПК по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а АПК. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК визират процесуалните изисквания за редовност на всяка касационна жалба (в случая на частната жалба) императивно заложени в закона, за които съдът е длъжен да следи служебно. Редовността на касационната/частната жалба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на потестативното право на жалба, а отсъствието ѝ изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Съответно, когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая частната жалба на Г. В. К., подадена против определение № 2280/27.11.2024 г., постановено по адм. дело №1272/2024 г. по описа на АССО е била нередовна, поради което съдът, в изпълнение на законовите си правомощия, правилно е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности, в случая – внасяне на дължимата за разглеждането й държавна такса. Указал е и последиците от неизпълнение на същите. Частният жалбоподател обаче не е изпълнил дадените му указания в срок, поради което първоинстанционният съд правилно е върнал частната му жалба. По изложените съображения, оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение