Определение № 50047 от 13.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3295/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 450 от 08.04.2022 г. по в. гр. д. № 3107/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 654/13.05.2022 г., е потвърдено решение № 262366 от 17.10.2021 г. по гр. д. № 16112/2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на ответника М. Р. Ч., че ищцата В. М. А. е собственик на 1/4 ид. част, а ищците С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. – на по 1/16 ид. част от едноетажна жилищна сграда с идентификатор ............по КККР на [населено място], с площ от 44 кв.м. по кадастрална карта, а по нотариален акт № ..../1988 г. – 52,25 кв. м., построена в ПИ с идентификатор .............., съставляващ УПИ ..............,...........от кв. ...........по плана на [населено място] и искът за собственост по отношение на последните трима ищци е отхвърлен за разликата над 3/16 до претендираните от тях 4/16 или 1/4 ид. част от описаната сграда. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт по обстоятелствена проверка № ..., том ...., рег. № ........., дело № .........от 30.12.2011 г. до размера на 7/16 идеални части от сграда с идентификатор № ............по КК и КР на [населено място].

Спорът по делото се е породил от конкуриращите нотариални актове, с които разполагат насрещните страни.

Ищците В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. са наследници на А. Й. А., починал на 02.12.2013 г. Приживе майката на А. А. – В. А. С., се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № ..../22.10.1986 г. върху едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 52,25 кв. м., находяща се в [населено място], [улица], застроена върху държавен имот пл. № ......от кв..........по плана на града, като с два нотариални акта - № ..../1987 г. и № ....../1988 тя е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на синовете си М. Й. С. и А. Й. А. съответно по 1/2 ид. част от тази сграда. Въз основа на последния нотариален акт след смъртта на наследодателя А. А. ищците се легитимират като собственици на 1/2 ид. част от сградата.

Ответникът М. Р. Ч., заедно с лицата Р. М. Ч., К. Р. З. и С. Р. Ч., са наследници на М. Б. Ч.. С нотариален акт № .../30.12.2011 г. изброените наследници са били признати за собственици по обстоятелствена проверка на едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор ..........по КККР на [населено място], [улица], с площ от 44, построена в ПИ ............, съставляващ УПИ ..........,..........от кв. 496а по плана на [населено място]. М. Р. Ч. е придобил идеалните части на останалите съсобственици чрез покупко-продажба, извършена с нотариален акт № ...../30.12.2011 г.

Според вещото лице по допуснатата от съда съдебнотехническа експертиза предмет на нотариалните актове на ищците е същата сграда с идентификатор ..........., която е предмет и на нотариалните актове на ответника, като е налице дублиране на тези документи за собственост.

При тези данни въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че ищците се легитимират като собственици съответно на 1/4 ид. част за В. М. А. и по 1/16 ид. част за С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. върху процесната сграда с идентификатор .............

Тези части съдът е определил, прилагайки чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН.

Прието е, че въпреки различната площ на сградата, посочена в документите за собственост на ищците и на ответника, става въпрос за една и съща сграда. Разликата се дължи на грешно заснемане в кадастралната карта, която не отразява действителната конфигурация и площ на сградата, съгласно заключението на вещото лице.

Прието е, че ищците са оспорили констатациите на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника М. Ч. и неговите съсобственици и че са доказали оспорването си. Разпитаните по делото свидетели не установяват ответникът и неговите родители да са владели цялата спорна сграда. Свидетелите сочат, че М. и неговите родители са ползвали само реална част от тази сграда, заключена между точки 3, 7, 8, 9, 4, 3. Другата реална част, заключена между точки 3, 4, 5, 6, 3, не е ползвана от ответника и родителите му. Съсобствениците Р. М. Ч., К. Р. З. и С. Р. Ч. не са могли да прехвърлят на ответника М. Р. Ч. собственост, каквато не притежават.

Срещу основното решение № 450 от 08.04.2022 г. по в. гр. д. № 3107/2021 г. на Пловдивския окръжен съд и срещу решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК № 654/13.05.2022 г., са подадени касационни жалби от М. Р. Ч..

В изложението към касационната жалба на основното решение и в уточнението към него се поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Поставят се въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, които настоящият състав обобщава и уточнява така:

1. Може ли да бъде отменен частично по реда на чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт, издаден в полза на няколко лица, когато ответник по предявения установителен иск за собственост на същия имот е бил само един от титулярите по нотариалния акт и впоследствие той е придобил чрез сделка идеалните части на останалите съсобственици.

2. Може ли ищците и ответникът да бъдат признати от съда за съсобственици, при положение, че липсва общо правопораждащо основание за тази съсобственост;

3. Допустимо ли е предявяване на иск за собственост само срещу един от съпрузите, при положение, че имотът е придобит в режим на СИО;

4. Допустимо ли е предявяване на иск за собственост само срещу едно от лицата, които общо се легитимират с нотариален акт като съсобственици на спорния имот;

5. Инкорпориран ли е нотариален акт за констатиране на право на собственост по силата на наследство и давностно владение № ..../2011 г. в друг нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..../2011 г.

6. Възможно ли е, ако ответникът по предявен иск за собственост е придобил права върху спорния имот от несобственик, въз основа на свидетелските показания по делото да се приеме, че в негова полза е изтекла кратката придобивна давност въз основа на упражнявано добросъвестно владение.

В изложението към жалбата срещу решението по чл.247 ГПК се поставят въпросите: следва ли очевидната фактическа грешка да се отстрани както в диспозитива, така и в мотивите на съдебното решение и трябва ли обжалването на основното решение да бъде спряно до постановяване на окончателно съдебно решение по чл.247 ГПК.

Ответниците в производството В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. оспорват жалбите. Считат, че не са налице условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излагат и доводи за неоснователност на жалбата срещу основното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба срещу основното решение е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Решението не е очевидно неправилно, тъй като при неговия прочит не се констатират тежки нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

Макар да е поставил въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, жалбоподателят не ги е свързал с някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. Тези основания не са и налице. Въпрос № 1 е обуславящ за изхода на делото в частта по правната последица по чл.537, ал.2 ГПК. По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване преди да се прецени допустимостта на въззивното решение. По въпрос № 2 – няма колебание в съдебната практика, че съсобствеността може да произтича както от един общ правопораждащ факт, така и от различни факти, например различни сделки или сделка и давност, сделка и наследяване и др. По този принципен въпрос въззивното решение съответства на практиката на ВКС. По третия въпрос, който поставя проблема за вида на другарството между съпрузи по предявен срещу тях иск за собственост на имот, придобит при условията на съпружеска имуществена общност, има задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГК, с което въззивното решение е в съгласие. Въпрос № 4 поставя проблем, по който също няма противоречие в практиката, тъй като безпротиворечиво се приема, че съсобствениците са обикновени, а не необходими другари. Отделно от това – когато един от съсобствениците придобие чрез сделка частите на останалите съсобственици, както е в настоящия случай, той отговаря по иск за собственост на имота. Искът може, но не е задължително да бъде предявен и срещу праводателите по сделката. В този смисъл е т.3Б на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, в която е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. В настоящия случай искът за собственост е предявен само срещу сегашния собственик М. Ч., но не и срещу праводателите му за идеални части от имота – Р. М. Ч., К. Р. З. и С. Р. Ч., като това е в съгласие с посоченото тълкувателно решение. Въпрос № 5 е свързан с мотив на въззивния съд, който не е решаващ и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Същото се отнася и за въпрос № 6, тъй като в настоящия случай решаващият извод на въззивния съд за отричане на правата на ответника върху процесната 1/2 ид. част от имота се свеждат до това, че владението не е упражнявано върху цялата вещ, а производен от този извод е и следващият – че лицата, които са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, не са могли да прехвърлят на единия от съсобствениците /М. Ч./ права, каквито не притежават.

Касационното обжалване обаче следва да се допусне служебно поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение и по-конкретно – за преценката дали е редовна исковата молба, с която е сезиран съдът. Така в исковата молба и в уточнението към нея от 16.03.2021 г. се твърди, че бабата на трима от ищците и свекърва на една от тях – В. А. С., се е снабдила с констативен акт за право на собственост върху процесната сграда с идентификатор .........., след което с два отделни нотариални акта е прехвърлила на двамата си сина по 1/2 ид. част от тази сграда. Като наследници на единия от синовете – А. Й. А., ищците считат, че са собственици на прехвърлената в негова полза 1/2 ид. част от имота. При това положение другата 1/2 ид. част от имота би трябвало според техните твърдения да бъде на другия син на В. С. - М. Й. С.. Същевременно ищците твърдят в исковата молба, че тази друга 1/2 ид. част от сградата е на ответника М. Ч., като в процеса не отричат обстоятелството, че той и семейството му са живели в средната стая от процесната жилищна сграда повече от 10 г. от завеждане на исковата молба и оспорват правата му само върху западната стая. Ето защо е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на основното решение № 450 от 08.04.2022 г. по в. гр. д. № 3107/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.

Няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл.247 ГПК, тъй като с него е отстранена в диспозитива очевидна фактическа грешка в датата на първоинстанционното решение и по този начин въззивният съд е действал в съответствие със закона и съдебната практика.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение