Решение № 170 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 830/2009 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от П. Х. Д. от гр. П. молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 2201/97 год. на Плевенския районен съд. С него са отхвърлени исковете на Х. Ц. Д. против Г. Р. Н. и О. П. за установяване, че същият има право на вечно ползуване на гробно място № 5, парцел ****, редица VІІ в гробището на гр. П., където през 1958 год. е погребана съпругата му. Молителят се позовава на представени определения от 21.04.2009 год. по гр. д. № 2357/2009 год. и от 4.12.2007 год. по гр. д. № 4085/2007 год. на Плевенския районен съд, твърдейки, че това са нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че подава молбата като пълномощник на Х. Ц. П., въз основа на представено пълномощно, и моли влязлото в сила решение по гр. д. № 2201/97 год. на Плевенския районен съд да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане. Ответниците не са взели становище по молбата.. При проверката по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Основанията за този извод са следните: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 14.03.2001 год., с постановяване на решението на ВКС по гр. д. № 490/2000 год. и на основание чл. 219, б. “в” ГПК /отм./. Ищец в това производство е Х. Ц. Д., поради което и молителят П. Х. Д. не е легитимиран да иска неговата отмяна, с оглед липсата на качеството му на заинтересована страна, съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК. Същият не е подал молбата в качеството му на пълномощник на ищеца по влязлото в сила решение, и не е такъв, с оглед съдържанието на приложеното към молбата пълномощно за процесуално представителство в производство пред районния съд и до завършване на делата. Извън горното, представените определения на Плевенския районен съд нямат характер на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да обосноват спазването на срока за подаване на молба за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това и подадената от П. Х. Д. е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. В настоящето производство се намира и подадена от Х. Ц. Д. от гр. П. молба, който поддържа наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила определение по гр. д. № 2368/2007 год., с което е прекратено производството по предявени от него против О. П. и Г. Р. Н. искове за притежаването от него на вечното право на ползуване върху същото гробно място поради наличието на влязло в сила решение по спора. Определението е влязло в сила на 20.02.2009 год. с произнасянето на касационната инстанция в производството по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК /ч. гр. д. № 78/2009 год./ и считано от тази дата срокът по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК е изтекъл преди подаване на молбата за отмяна на 26.05.2009 год. Същата, като просрочена, също следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.