Определение № 9944 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Ю. Дацев срещу Определение № 7708/11.07.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение, постановено по адм. дело № 6374/2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на адвокат Ю. Дацев срещу Решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) по т. 1.1 от Протокол № 21 от заседанието, проведено на 16.06.2023 г., с което ПК на ВСС определя, на основание чл. 175, ал. 4, изречение второ от Закона за съдебната власт (ЗСВ), Б. Сарафов – директор на Националната следствена служба (НСлС) и заместник на главния прокурор по разследването, за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на вземане на решението до встъпване в длъжност на нов главен прокурор на Република България, производството по адм. дело № 6374/2023 г. е прекратено и Ю. Дацев е осъден да заплати на ПК на ВСС съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева. Частният жалбоподател обжалва определението на тричленния състав по съображения, че то е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че съдът не е съобразил съдържанието на приложените по делото доказателства и е възприел представеното писмено становище от органа издател на акта, с което му е нарушил правото на защита, равнопоставеността на страните в производството и го е дискриминирал. Преразказва приетото от съда относно назначаването на заместници на административните ръководители и изразява несъгласието си с тези изводи. Моли обжалваното определение да се отмени, вкл. и в частта относно разноските. Ответникът по частната жалба – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет я оспорва по съображения изложени в писмен отговор, наречен „Възражение“. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Топалова. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и на основание чл. 159, т. 4 АПК да остави без разглеждане жалбата на адвокат Ю. Дацев срещу Решение на ПК на ВСС по т. 1.1 от Протокол № 21 от заседанието, проведено на 16.06.2023 г., тричленният състав на ВАС, Шесто отделение е приел, че за г-н Дацев липсва правен интерес от оспорването. В тази връзка и след като въз основа на представените доказателства е установил фактите по делото, и след анализ на разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 1, чл. 175, ал. 4 ЗСВ, чл. 120, ал. 2, чл. 129, ал. 6 във връзка с ал. 2 от Конституцията на Република България, и позовавайки се на мотивите на Решение № 1 от 8 февруари 2022 г. по конституционно дело № 17 от 2021 г. на Конституционния съд на Република България, е изложил съображения, че с целената отмяна на обжалвания акт жалбоподателят няма да може да постигне търсената и целена от него благоприятна промяна в неговата правна сфера, тъй като същият не притежава качеството магистрат. Определението е валидно, допустимо и правилно. Противно на изложеното в частната жалба решаващият съд е съобразил представените по делото доказателства, въз основа на които е установил релевантните към спора факти. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи, относно липсата на правен интерес за Ю. Дацев – адвокат от САК да оспорва решението на ПК на ВСС за определяне на Б. Сарафов – директор на НСлС и заместник на главния прокурор по разследването, за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“. Мотивите на решаващия съд са логични, последователни, отразяват формирането на вътрешното му убеждение, поради което обжалваното определение не е необосновано. Към изводите на тричленния състав относно липсата на правен интерес за г-н Дацев и кога е налице правен интерес от оспорването на административен акт, настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, изр. второ АПК. Тези изводи са базирани на теорията, трайно установената съдебна практика на ВАС и решенията на Конституционния съд на Република България. Съдът е изложил собствени мотиви, като обстоятелството, че те възприемат тезата на ответника не ограничава правото на защита на г-н Дацев, както той счита. Същият не е и дискриминиран. Не е нарушен принципът на равно третиране, защото изборът на лице, което да изпълнява функциите „главен прокурор на Република България“ е направен измежду лицата, които са имали качеството заместник на главния прокурор, с оглед разпоредбите на чл. 129, ал. 6, във връзка с ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 175, ал. 4, във връзка с чл. 167, ал. 1, т. 1 и чл. 168, ал. 7 ЗСВ. Правилно решаващият съд е приел, че г-н Дацев не притежава такова качество. Безспорно е установено по делото, че г-н Дацев е адвокат, а не заместник на главния прокурор на Република България, поради което няма изначално качеството на лице, което може да бъде определено за изпълняващ функциите на главен прокурор. В случая не се касае за избор на главен прокурор на Република България, за да се преценява дали г-н Дацев отговаря на законовите изисквания за заемането на тази длъжност, с каквито съображения се обосновава твърдението за неравно третиране, а за определяне измежду заместниците на главния прокурор на Република България на лице, което за определен период от време (до встъпването в длъжност на нов главен прокурор на Република България) да изпълнява функциите му при условията на заместване. Логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 175, ал. 4 вр. чл. 168, ал. 7 ЗСВ налага извод, че заместникът на предсрочно освободения административен ръководител следва да се определи измежду лицата, назначени за негови заместници. Не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпращането на г-н Дацев на становището на ПК на ВСС и непредоставянето на възможност да вземе отношение, защото това не би довело до различен правен резултат. Жалбоподателят подробно е изложил съображенията си за наличието на правен интерес от обжалването в жалбата, с която е сезирал съда. Като е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото ВАС, Шесто отделение е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия. Частната жалба в частта, в която се оспорва размерът на присъденото от първата инстанция юрисконсултско възнаграждение е с характер на молба по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Компетентен да се произнесе по нея е тричленният състав на ВАС, поради което същата следва да му се изпрати по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав