Определение № 453 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 361/2009 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от М. М. Д. и Д. Д. Д. срещу определение № 63 от 3.04.09г.по в.ч.гр.дело № 104/09г.на Ямболския окръжен съд,с което е оставено в сила определението от 6.06.08г.,постановено по гр.дело № 3125/07г.на Бургаския районен съд. С него са оставени без разглеждане предявените от двамата частни жалбоподатели искове по чл.97 ал.4 от ГПК/отм./за приемане за установено,че са налице престъпни обстоятелства,извършени от ответниците при издаване на нот.акт № 29/96г.и нот.акт № 30/96г.и искането по чл.431 ал.2 от ГПК/отм./за отмяна на нотариалните актове. В изложението към жалбата се сочи,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и доводите на частните жалбоподатели,намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че отказът да се образува наказателно производство срещу ответника А за осъществено документно престъпление по чл.316 ал.1 вр.с чл.309 ал.1 от НК е на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК-поради липса на доказателства за съставомерност на деянието,т.е.извън хипотезите,изброени лимитативно в чл.97 ал.4 от ГПК,което води до недопустимост на предявения иск. Настоящият състав счита,че не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване – решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона,т.е.когато се касае за приложение на разпоредба,по която липсва съдебна практика,или се налага изоставяне на създадена съдебна практика с оглед променените икономически условия,или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Настоящата хипотеза не е такава. Повдигнатият процесуалноправен въпрос относно предпоставките за допустимост на исковете по чл.97 ал.4 от ГПК/отм./не може да се разглежда като допринасящ за точното приложение на закона и за развитие на правото при наличието на непротиворечива практика по приложението на посочената разпоредба. Оттук и изводът,че решаването на този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,т.е.то не може да обоснове допустимост на касационно обжалване. По изложените съображения настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о