Определение № 786 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 164/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие” срещу решение от 21.12.2011г по гр.дело № 12695/2011г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 12.07.2011г по гр.д.7593/2011г на Софийски районен съд, постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение на безвиновното основание по чл. 328 т.5 КТ. Прието е ,че цитираните от работодателя примери за неефективно изпълнение на работа от страна на служителката, не са поради изтъкнатите в заповедта липсващи качества творчество, схватливост, възприемчивост, а причината за това е липса на създадена техническа и организационна готовност при работодателя за обработка на преписките в съответния отдел. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса длъжен ли е работодателят да доказва липсата на обективни фактори, които водят до неефективно изпълнение на служебни задължения, по основанието на чл. 328 т.5 КТ. Въпросът се квалифицира като материалноправен, твърди се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК Изводите на въззивния съд са в противоречие с цитирани решение № 501 от 1998г и № 1626/2006 по гр.д№55/2004г на ВКС ІІІ г.о ,тъй като в тях са обобщени предпоставките по спорното основание и процесната заповед за уволнение отговоря на същите –липсващите качества са конкретно посочени ,конкретно е посочено и какво се изразява неефективното изпълнение на възложената работа. Цитира се и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, обосновката му се изразява единствено в становището ,че то е налице. Ответницата по жалбата М. Г. С. е заявила писмен отговор. Обжалваното решение е правилно. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поставеният в изложението въпрос длъжен ли е работодателят да доказва липсата на обективни фактори ,които водят до неефективно изпълнение на служебни задължения, което води до уволнение по чл. 328 т.5 КТ, не е материалноправен, не е и процесуалноправен, а доказателствен, зададен във връзка с прилагането на общи доказателствени правила, доказателствените средства и начина за установяването на причинна връзка. Поначало страната в процеса не следва да установява отрицателни факти, да установява „ липса на обективни фактори”, а когато в нейна тежест е да установи причинна връзка, следва да бъдат доказани факти и връзки между факти, от които може да се направи съответен положителен извод. Съдът обаче изгражда изводите си въз основа на установените факти по делото, по отношение на причинно- следствените връзки включително.Взема предвид и обстоятелствата, които работодателят е игнорирал или не се позовава на тях, тъй като не е в негов интерес. Така е изградил изводите си въззивният съд по настоящето дело, което не е в противоречие с практиката на ВКС, не е в противоречие с цитираните две съдебни решения № 501 от 1998г и № 1626/2006 по гр.д№55/2004г на ВКС ІІІ г.о, същите нямат и връзка с поставения в изложението въпрос. От посочените в съдебната практика предпоставки на основанието по чл. 328 т.5 КТ не следва, че зависимостта между изтъкнатите от работодателя липсващи качества и неефективното изпълнение на конкретната работа е извън предмета на проверка по законосъобразността на уволнението по чл. 328 т.5 КТ ,т.е че щом в заповедта са посочени конкретни липсващи качества и е цитирана конкретна несвършена ефективно работа, условията на закона са изпълнени и друга проверка съдът не е компетентен да извърши. Подобна теза, застъпена в изложението ,няма опора в константната практика и закона. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.