Определение № 139 от 08.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1470/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД“Армеец“АД срещу решение № 2549 от 25.11.2019г. по в.гр.д.№ 444/2019г. на САС, 4 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 16383/2016г. на СГС за уважаване на иска, квалифициран по чл.432,ал.2 КЗ, предявен от А. П. Г. чрез законния й представител Б. М. за разликата над 5 000лв. до уважения размер от 30 000лв., ведно със законната лихва и разноски. Влязло е в сила решението за уважаване на този иск до размер на 5 000лв., както и решението по иска, предявен от Я. С. Х.. Касаторът счита, че решението е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, в отклонение от задължителната съдебна практика - ППВС4/1968г., и е необосновано. Изложени са съображения за нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ППВС № 4/1968г. по въпросите: 1/Кои обстоятелства следва да се ценят от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер /чл.52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди. Като обосновка на искането си за осъществяване на касационния контрол, касаторът посочва, че по същия въпрос е допуснато касационно обжалване по т.д.№ 512/2019г. на 1 т.о. на ВКС. 2/ Следва ли възрастта на пострадалата да е водещ и решаващ критерий при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определени в хипотезата на чл.52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя. В писмен отговор ищцата А. П. Г. със съгласието на майка си оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Безспорно е, че при пътното произшествие от 15.08.2016г., настъпило на [улица]в [населено място], малолетната ищца е била ударена от застрахования при ответното застрахователно дружество водач на пешеходна пътека. Безспорно е установено от медицинската експертиза, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука 11 годишната А. е получила контузия на главата, оток и охлузвания на челната и лявата слепоочна област на главата, мозъчно сътресение, охлузвания на двете ходила и постравматично стресово разстройство. Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалото дете е получило в Хирургичното отделение на болницата в Каназлък, имало е временна загуба на съзнание за кратко време, без спомен за случилото се, с главоболие и световъртеж. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на застрахователното дружество срещу първоинстанционното решение и в частта за уважаване на иска на малолетната ищца за разликата над 5 000лв. Съставът на САС е констатирал, че въззивната жалба съдържа единствено общи оплаквания за неправилно определен размер на обезщетението при липса на мотивирани оплаквания за погрешно възприета фактическа обстановка от първоинстанционния съд. При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивната инстанция е изложила мотиви, че детето е получило не само констатираните телесни увреждания, от които през тримесечния период на възстановяване е имало главоболие, но и емоционални травми, съпроводени с прояви на безпокойство, тревожност, страхови изживявания, ограничаване на общуването, както и с травматичен спомен за ПТП, страх от пресичане. Акцентирано е, че нетелесните травми са довели до негативна промяна на поведението на малолетното дете и до ограничаване на живота му в социален план поради твравматичния спомен за пътното произшествие, които също подлежат на обезщетяване. Въззивната инстанция е посочила като релевантни за определяне на обезщетението и икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир - и съответните нива на застрахователно покритие и е извела краен извод, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лв., отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Първият въпрос е относим към правилността на решението. По този въпрос е формирана постоянна практика и отговорът се съдържа в разясненията на ППВС №4/1968г. Отсъства аргументирано становище от касатора, че по така поставения общ въпрос обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Във възивното решение ясно и конкретно са посочени обстоятелствата, които въззивната инстанция е ценила като релевантни за определяне на справедливо по размер обезщетение. Вторият въпрос не намира опора в мотивите на обжалваното решение, поради което не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол - той не е обусловил изводите за относно размера на обезщетението, следователно е хипотетичен. Въззивната инстанция не е изложила правни съображения, че „възрастта на пострадалата е водещ критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди“, следователно и въпросът е некоректен. При този изход на настоящото производство касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните разноски за изготвянето на отговора по чл.287 ГПК от адвокат с приложеното пълномощно, съгласно което договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 1 600лв. с ДДС. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.