Определение № 743 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 677/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 343 / 22.06.2012 год. по ч.т.д.№ 327 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 1388 / 09.03.2012 год., постановено по т.д.№ 2043 / 2011 год. на Варненски окръжен съд, в частта му, в която е оставено без уважение възражението на жалбоподателя - ответник в производство по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК - за неподведомственост на спора пред съд и отнасянето му пред АС на БТПП. Последното е обосновано с наличие на арбитражна клауза в сключения между страните договор за финансов лизинг на пътно превозно средство, в обезпечение вземанията на ищеца [фирма] по който е издаден записа на заповед - основание на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 пр. първо ГПК. Оспорването на същата от длъжника, по реда на чл.414 ГПК, е обусловило и исковото производство по чл.422 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд, като счита че спрямо иска о чл.422 от ГПК са приложими общите предпоставки за допустимост на исковия процес ,вкл. относно подведомствеността, в съответствие с чл.19 от ГПК и спецификата му се ограничава единствено до размера на държавната такса, фикцията за началния момент на предявяването му – с подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение и последиците от уважаването или отхвърлянето му по отношение стабилитета на издадената заповед за изпълнение. В този смисъл жалбоподателят намира необоснован извода на въззивния съд за обусловеност на предявяването на иска от заповедното производство, предпоставяща компетентност само на държавния съд, а по-скоро наличие на обратна зависимост, с оглед последиците от уважаването, респ. отхвърлянето му, по отношение на заповедта за изпълнение. Страната счита, че нормата на чл.416 ГПК, на която съдът се е позовал като предпоставяща компетентност на съда по исковете с правно основание чл.422 от ГПК, се отнася до правните последици от неподаването в срок или оттеглянето на възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Намира несъстоятелен съпътстващия извод на съда за неоснователност на възражението за неподведомственост, предвид конкретното съдържание на арбитражната клауза, а именно - че лизингодателят има право да отнесе спора пред държавния съд, независимо от уговорената арбитражна клауза, упражнявайки избора си с предявяването на исковата молба, а в случай на предявен от лизингополучателя иск - най-късно с отговора на исковата молба. Намира така уговорената клауза нищожна, поради противоречие със закона - чл.19 от ГПК, който не предоставял избор подведомствеността на спора да бъде предмет на едностранен избор на която и да е от страните .Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба, като счита, че поставените правни въпроси не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, а и в отговор на същите е налице задължителна за въззивния съд съдебна практика - опр. № 585 / 21.07.2011 год. по ч.т.д.№ 457 / 2011 год. на първо търговско отделение на ВКС, с което въззивното определение е изцяло съобразено. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да остави без уважение възражението на [фирма] за неподведомственост на спора пред съд, на основание чл.19 от ГПК, въззивният съд е приел, че взаимовръзката между заповедното и исковото - по чл.422 ГПК - производства обуславя подведомственост на исковете по чл.422 ГПК пред съд, в подкрепа на което е и изричната норма на чл.416 предл. първо ГПК - в случай на подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника, само влязлото в сила съдебно решение обуславя стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на Глава ХХХVІІ на ГПК. Навел е и допълнителни съображения, изведени от съдържанието на конкретната арбитражна клауза - чл.22 т.8 от договора за финансов лизинг – даваща право на лизингодателя да ревизира приложението на същата по свой избор, при наличие на спор, спрямо който се явява приложима, отнасяйки го за разрешаване пред компетентния държавен съд и какъвто избор в случая лизингодателят е упражнил, предявявайки правата си по реда на заповедното производство. По допускане на касационното обжалване жалбоподателят формулира въпрос, който в съответствие с правомощията, предоставени му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав конкретизира, както следва: Компетентен ли е да разгледа спора по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК държавният съд, в случай на валидна арбитражна клауза в договор, в обезпечение задълженията на ответника към ищеца по който е издаден запис на заповед, послужил като основание по чл.417 т.9 пр. първо от ГПК за издаване заповед за изпълнение на парично задължение ? Така поставеният въпрос действително е включен в предмета на спора по направеното възражение за неподведомственост и отговорът му обуславя, но не решаващи изводи на въззивния съд, а би обусловил такива, ако не биха били налице изводите му, основани на конкретното съдържание на арбитражната клауза, макар самият съд да ги е квалифицирал като „ допълнителни „ - за допустимото й ревизиране по искане на лизингодателя, с отнасяне спора пред компетентния държавен съд. Правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, относим към преценка действителността на така уговореното в чл.22 т.8 от договора / с оглед доводите за нищожност наведени в частната жалба /, не е формулиран, съответно обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 - 3 ГПК. Вторият формулиран въпрос - какви биха били последиците на разгледан от арбитражен съд иск по чл. 422 ГПК, по отношение заповедта за изпълнение на парично задължение - не съставлява самостоятелен въпрос, тъй като въззивният съд не е излагал аргументи в такава, изключена според мотивите му за неподведомственост на иска пред арбитраж хипотеза, а и отговор на такъв въпрос не би предпоставил самостоятелен решаващ извод, извън обхвата на извода на съда по първия формулиран въпрос. Поради това и съображенията за непокриване общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК ,изложени за първия, важат и досежно втория въпрос. Дори да би съставлявал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, поставеният от жалбоподателя такъв не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като именно в тази хипотеза, по реда на чл.274 ал. 3 ГПК, е постановено цитираното и от ответната страна определение № 585 / 21.07.2011 год. по ч.т.д. № 457/ 11 год. на първо търговско отделение на ВКС, в съответствие с което е постановено атакуваното въззивно определение. Според същото, неоснователен е отвод за неподведомственост по иск с правно основание чл.422 ГПК, основан на арбитражна клауза в договора, каузалното правоотношение по който е обезпечено с менителничното / записа на заповед, послужил за издаване заповед за изпълнение на парично задължение /, т.е. такъв иск е компетентен да разгледа единствено държавния съд. В конкретния случай са налице съображения, в подкрепа на извод за неподведомственост на спора на арбитраж и в друг аспект: Чл. 417 т.9 предл. първо от ГПК не поставя допълнителни изисквания по установяване обвързаност на документа „ запис на заповед „ / основание за издаването на заповедта / с кауза, във връзка с която е издаден, т.е. каузалното правоотношение, което записа на заповед обезпечава, стои извън основанието на заповедта, респ. на иска по чл.422 ГПК. Каузалното правоотношение би могло, но би могло и да не бъде заявено с иска на ищеца или с възражение на ответника в производството по чл.422 от ГПК. Проверката на съществуването и изпълнението на каузалното правоотношение, в обезпечение по което е издаден записа на заповед, има съпътстващ характер в заповедното производство и затова арбитражна клауза по каузалното правоотношение е непротивопоставима автоматично и в заповедното, част от което е исковото производство по чл.422 от ГПК, когато основание за издаване заповедта е абстрактната сделка. В този смисъл съставът споделя съображенията в опр. № 938 / 25.11.2011 год. по ч.т.д.№ 874 / 2011 год. на второ търговско отделение на ВКС, постановено също в производство по чл.274 ал. 3 ГПК, че „ въпросът за дължимостта на вземането по каузалното правоотношение, не придава сила на последното автоматично да определи подведомствеността пред арбитражен съд и на иска по чл.422 от ГПК „. Следователно - на така поставения от жалбоподателя въпрос, ако би съставлявал правен въпрос за нуждите на настоящия спор, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, Върховен касационен съд е дал отговор, последващо споделен и от други съдебни състави, при липса на основания за преодоляване на така сложилата се непротиворечива съдебна практика в противен смисъл. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение