Определение № 6778 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, подадена чрез юрисконсулт А. Йорданов за изменение на Решение № 3907 от 02.04.2024 г. по адм. дело № 10286/2023 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските. Молителят иска от съда изменение на влязлото в сила съдебно решение, в частта за разноските, като се присъдят разноски на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД, гр. Перник в размер на 100 лева за касационното производство, вместо присъдените такива в размер на 9 850 лева. Излага съображения, че при определяне на разноските на касатора, съдът не е съобразил решение на СЕС по дело С-438/22, и е приложил различен подход в сравнение с други постановени от същия съдебен състав съдебни актове. Отделно от това твърди, че не са предприети действия за проверка на доказателствата за платено адвокатско възнаграждение от „Струма Про Инженеринг“ ЕООД. Ответната страна по искането – „Струма Про Инженеринг“ ЕООД, в писмен отговор, оспорва искането за изменение на решението в частта за разноските. Излага съображения, че до приключване на съдебното дирене в касационната инстанция не е направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 3907 от 02.04.2024 г. по адм. дело № 10286/2023 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение е отменено Решение № 112 от 16.06.2023 г. по адм. дело № 381/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, в частта с която е отхвърлена жалбата на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22001421001740-091-001/16.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 819/30.05.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 224 148,97 лева по фактури, издадени от „Г и К Иванови“ ЕООД, „Палм строй 2018“ ЕООД и „Ви ей 97“ ЕООД, ведно със съответните лихви в общ размер на 25 377,26 лева, както и в частта на присъдените в полза на Национална агенция по приходите НАП в размер на 15 714,92 лева и вместо него е постановена отмяна на Ревизионен акт № Р-22001421001740-091-001/16.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 819/30.05.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 224 148,97 лева по фактури, издадени от „Г и К Иванови“ ЕООД, „Палм строй 2018“ ЕООД и „Ви ей 97“ ЕООД, ведно със съответните лихви в общ размер на 25 377,26 лева и оставено в сила решението в останалата му част. Въпроса за разноските е разрешен, като са присъдени такива на касатора „Струма Про Инженеринг“ ЕООД за касационното производство и на НАП за двете съдебни инстанции, съразмерно уважената част, респективно отхвърлената част от жалбата. След насрещна компенсация, Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 205639961, разноски в размер на 6 010,11 лева. Неоснователен е довода на молителя директора на Дирекция „ОДОП“ – София, подадена чрез юрисконсулт А. Йорданов, че при определяне на разноските на касатора съдът не е съобразил решение на СЕС по дело С-438/22, и е приложил различен подход в сравнение с други постановени от същия съдебен състав съдебни актове. Трайно се приема от настоящия съдебен състав, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая такава преценка е извършена от касационната инстанция при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се претендира. В случая е съобразено, че делото е с висок материален интерес, отличава се с фактическа и правна сложност, а процесуалния представител на касатора е изготвил подробна и мотивирана жалба срещу първоинстанционното решение и осъществил адекватна защита, чрез участие в проведеното открито съдебно заседание. С оглед което всички критерии, посочени в решението на СЕС, включително вида и количеството на извършената работа от пълномощника на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД по конкретното дело са съобразени и разноските правилно са определени с решението, чието изменение в частта на разноските се претендира. Относно цитираните в молбата решения на настоящия съдебен състав, в частта на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че по всяко от тях е извършена конкретна преценка с оглед видът на правния спор и съществуващия материален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като неоснователно се твърди, че случаите са идентични. Освен това по настоящото дело е преценено, че ответника по касация има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 15 714,92 лв., изчислени по реда на Наредба № 1/09.07.2004г., но съразмерно отхвърлената част от жалбата. Разноските за юрисконсултско възнаграждение не са намалени от настоящия съдебен състав, макар процесуалния представител на директора на Дирекция „ОДОП“ – София да е заявил единствено, че оспорва касационната жалба и представя списък с разноски, т.е. неоснователно е твърдението в молбата за различен подход при определяне на разноските, както спрямо двете страни по спора, така и в сравнение с други дела, постановени от настоящия състав. Неоснователен е довода в молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, че при определяне на разноските на касатора съдът не е предприел действия за проверка на доказателствата за платено адвокатско възнаграждение. Такава проверка е направена, като е преценено въз основа на договор за правна защита и съдействие, че са уговорени и платени в брой разноски за касационната инстанция в размер на 9 850 лв. Възражение за прекомерност не е направено от пълномощника на директора на Дирекция „ОДОП“ – София. Доказаните разноски са редуцирани съразмерно уважената част от жалбата и след компенсация, НАП е осъдена да заплати разноски в размер на 6 010,11 лева. С оглед изложеното не са налице основания за изменение на влязло в сила Решение № 3907 от 02.04.2024 г. по адм. дело № 10286/2023 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските и искането следва да се отхвърли, като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение