Определение № 2305 от 06.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Кръстева, действаща със съгласието на законен представител и упълномощен родител адвокат, срещу определение № 9355/28.11.2022 г., постановено по адм. д. 8036/2022 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й против мълчалив отказ на началника на Регионално управление на образованието – София по искане с вх. № РУО1-29264/29.07.2022 г. за възобновяване на производството по издаден административен акт, прекратено е производството по делото и е изпратена административната преписка на министъра на образованието и науката за произнасяне по искането като е определен и срок за това. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, поради което иска да бъде отменено и да се върне делото за разглеждането му по същество. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба, която съдържа и искане за спиране на изпълнението на обжалваното определение, за да не се създадат различни съдебни дела. Не претендира разноски. Ответникът началникът на Регионално управление на образованието – София (РУО-София) оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмено становище, в което изрично се акцентира на писмо изх.№ РУО1-30071/05.08.2022 г., с което искането на Г. Кръстева е насочено към министъра на образованието и науката с копие до министъра на здравеопазването. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 9355/28.11.2022 г., постановено по адм. д. 8036/2022 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на Г. Кръстева, действаща със съгласието на законен представител, против мълчалив отказ на началника на РУО–София по искане с вх. № РУО1-29264/29.07.2022 г. за възобновяване на производството по издаден административен акт, прекратено е производството по делото и е изпратена административната преписка на министъра на образованието и науката за произнасяне по искането като е определен и срок за това. Административният съд е прекратил производството по делото, защото е приел, че липсва подлежащ на оспорване административен акт (мълчалив отказ) поради това, че сезираният орган (началник на РУО-София) не е компетентен да се произнесе по отправеното до него искане, а е следвало да го препрати на компетентния орган (министъра на образованието и науката). Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно и обосновано АССГ е приел, че жалбоподателката Г. Кръстева не е оспорила решението на комисията, назначена със Заповед № РД 01-333/04.04.2022 г. на началника на РУО-София за насочването й за прием в [номер] СУ [наименование], което представлява индивидуален административен акт. Решението от 13.06.2022 г. по протокол от същата дата на комисията по чл. 54, ал. 4, т. 2 от Наредба № 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование (Наредба/та) за насочване на ученици с хронични заболявания, с физически и сензорни увреждания и със специални образователни потребности по чл. 120, ал. 7 от ЗПУО, от домове за деца, лишени от родителска грижа, и от центрове за настаняване от семеен тип и ученици, настанени в приемни семейства е издадено от предвиден в нормативен акт орган с административни правомощия, предвидени в нормативен акт и с него се създават права за адресатите му в случая за Г. Кръстева. Въпреки този правилен и съответстващ на чл. 54, ал. 4, т. 2, чл. 98, ал. 1 и чл. 99, ал. 2 от Наредбата извод, първоинстанционният съд е акцентирал върху правомощията на началника на РУО да организира дейността по приема на ученици в [номер] клас, за да приеме, че комисията е само негов помощен орган, респективно непосредствено по-горестоящ орган по смисъла на чл. 99 от АПК е министърът на образованието и науката. В случая решаващият съд не е съобразил, че комисията е орган със самостоятелни, предвидени в нормативен акт правомощия, които упражнява самостоятелно и нейните актове пораждат самостоятелно правно значение без да е необходимо да бъдат утвърждавани от друг административен орган. Обстоятелството, че решението от 13.06.2022 г., производството, по издаването на което се иска да бъде възобновено от Г. Кръстева, е представено по делото като доклад до началника на РУО-София, не променя неговите правни последици. Въз основа на това решение ученикът има право да бъде приет в училището, към което е насочен без да е необходим да бъде издаван друг административен акт от друг орган, за да възникне това право за ученика, който има възможност да прецени дали да го упражни (поиска да бъде записан в съответното училище). Този извод следва от чл. 99 от Наредбата, според който комисията съставя протокол по образец за извършеното подреждане и насочване (приложение № 6 и приложение № 7) и също комисията го изпраща на директорите на училищата до 14 юни без да съществува изискване да се съгласува, одобрява или утвърждава от началника на РУО. Докладването на решението на началника на РУО е за обезпечаване на задължението да се съхраняват копия от документите една учебна година (чл. 99, ал. 2 от Наредбата), но не и за извършване на последващи действия в това административно производство, което приключва с вземане на решението на комисията по насочване на учениците. Началникът на РУО определя комисията за насочване на ученици с хронични заболявания, с физически и сензорни увреждания и със специални образователни потребности по чл. 120, ал. 7 от ЗПУО, от домове за деца, лишени от родителска грижа, и от центрове за настаняване от семеен тип и ученици, настанени в приемни семейства; броя на местата за приемане във всяка паралелка след записването на учениците с тези характеристики и утвърждава реализирания прием (чл. 71 от Наредбата), но по отношение на тези ученици началникът на РУО не предоставя индивидуално право да бъдат приети (насочва) и не ги приема (за разлика от учениците по чл. 60, ал. 2 от Наредбата например). Видно и от резолюцията на началника на РУО-София от 13.06.2022 г. върху доклада на комисията с приложени протоколи, съдържащи решения относно ученици по чл. 95 от Наредбата, той е приет само за сведение и не е съгласуван/утвърден/одобрен, от което следва, че към този момент правилно е възприето правното значение на тази комисия, независимо от създаването й ad hoc, като самостоятелен, а не помощен орган. С оглед обстоятелството, че комисията е назначена от началникът на РУО-София, трябва да се приеме, че той се явява и неин по-горестоящ орган, поради което е и компетентен да разгледа искането по чл. 99 от АПК за възобновяване на производството по издаване на нейното решение от 13.06.2022 г. за насочване на Г. Кръстева към [номер] СУ[наименование]. Като е достигнал до правен извод, че по-горестоящ орган на издателя на акта, производството по чието издаване се иска да бъде възобновено, е министърът на образованието и науката, АССГ е допуснал нарушение на закона, представляващо основание за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Изрично трябва да бъде посочено, че по делото няма данни началникът на РУО-София да се е произнесъл по искането за възобновяване от 29.07.2022 г., което е адресирано до него и който е компетентен да го разгледа, а точно обратното от неговото писмо от 05.08.2022 г. се установява, че искането е възприето като такова за преразглеждане на списъците по чл. 97 от Наредбата и е препратено на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването. Предметът на спора трябва да бъде точно съобразен при продължаване разглеждането на делото пред първата инстанция, за да се комплектова административна преписка по издаване на решението от 13.06.2022 г. на комисията в нейната цялост, включително протокола от заседанието на комисията, а не само доклада с неговото съдържание, както и всички други документи по този въпрос, включително евентуално издадени преди или след него писма/актове от министрите, сезирани от началника на РУО-София (например писмото от 05.08.2022 г.), а и от Г. Кръстева по същия повод (например с писмо вх.№ 20427/01.06.2022 г.), за да има възможност съдът да прецени допустимостта, респективно основателността на искането, от гледна точка срок за подаването му, доколко представените с него документи са нови и дали не е издаден друг акт със същия предмет, но с различни правни последици. При разглеждане на делото АССГ трябва да съобрази също така, че отказът да бъде уважено това искане по чл. 99 от АПК представлява акт по чл. 103, ал. 3 от АПК и подлежи на съдебен контрол по реда на глава десета, раздел IV от АПК в закрито заседание. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на приложимия закон, съобразно мотивите на настоящото определение и разглеждане на спора при изясняване на всички относими факти. От данните по делото е видно, че обжалваното определение е съобщено с препис от него само на двете страни по делото и не е изпратено на министъра на образованието и науката, поради което и с оглед произнасянето на настоящия съдебен състав, искането в частната жалба за спиране на изпълнението му се явява без предметно. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение