Определение № 83 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 290/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 1146/26.І.2011 г. на В. И. В. от [населено място], подадена против онази част от въззивното решение № 14 на Старозагорския ОС, ТК, от 16.ХІІ.2010 г., постановено по т. дело № 467/2010 г., потвърждаваща първоинстанционното решение № 24 на Чирпанския РС от 29.VІІ.2010 г. по гр. д. № 59/2010 г. досежно признаването за установено по отношение настоящия касатор, по иска на ЗК [фирма] - С. с правно основание по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК, че към датата на подаденото от д-вото заявление по чл. 410 ГПК, В. му дължи сума в размер на 1 118.50 лв. (хиляда сто и осемнадесет лева и петдесет стотинки): като застрахователно обезщетение, изплатено на „Ц. за сп.м.п.”-гр. С. З. в качеството му собственик на увредения лекотоварен автомобил-линейка с марката „С.” и с ДК [рег.номер на МПС] по застраховка „Гражданска отговорност” на ответника, ведно със законната лихва върху тази главница, за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и до окончателното й плащане. Същият установителен иск е бил отхвърлен – като неоснователен и недоказан – за разликата до предявения по делото размер от 1 509.16 лв. и в тази му част, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила. Оплакванията на касатора В., изрично посочил, че неговият обжалваем интерес възлиза на 1 118.50 лв., са за постановяване на въззивното решение в частта му за уважаване на установителния иск на застрахователя при наличието на пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за отхвърлянето на този иск изцяло или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския ОС. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че в процеса пред въззивната инстанция бил поставен въпрос, касаещ точното прилагане на закона от страна Старозагорския ОС, който в конкретния случай бил постановил решението си в противоречие с него. Ответното по касация [фирма] - С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на В. оплаквания. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Старозагорския ОС касационната жалба на В. Ив. В. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 - за търговски дела. Съобщение за въззивното решение, постановено на 16.ХІІ.2010 г., което В. е атакувал в уважената част на установителния иск на ЗК [фирма] – С. по чл. 422 ГПК, той е получил на 30.ХІІ.2010 г., поради което се налага извод, че междувременно този съдебен акт е станал необжалваем – считано от 21.ХІІ.с.г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение