Решение № 234 от 02.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 235/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. П. К. против определение №70/02.02.2010 г., постановено по гр.д. № 81/2010 г. от Окръжен съд – Добрич. С обжалваното определение е потвърдено определение №961/28.09.2009 г., постановено по гр.д. №510/2009 г. от Районен съд – Балчик. С последното е прекратено производството по делото, образувано по предявен от ищеца /жалбоподател в настоящото производство/ отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Частната жалба е допустима, доколкото е насочена против определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на съд, с което се прегражда по-нататъшния ход на производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК, за да се разгледа по същество частната жалба, следва да са налице предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, касаещи допустимостта на касационното производство. В частната си жалба, жалбоподателят сочи основание за допускане до касационно обжалване наличието на предпоставката на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретното основание, в рамките на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, жалбоподателят сочи липсата на съдебната практика по процесуалноправния въпрос, посочено от него, а именно – налице ли е правен интерес от воденото на отрицателен установителен иск от собственик, който не може да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, поради претенции на други лица върху същия имот. В проверката относно допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Безспорно е, че при предявен установителен иск /без значение дали е положителен или отрицателен/, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Наличието на правен интерес се обуславя от правото, което се защитава от страна на ищеца с предявяването на отрицателния иск, както и обема на защита, която се цели, предвид правните последици от евентуално уважаване на предявения иск. При твърдение за притежание на правото на собственост върху процесната вещ от страна на ищеца и искане, целящо да отрече правото на собственост на трети лица, правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по отношение на тези трети лица не е налице, доколкото в правната сфера на ищеца не биха настъпили целените последици, установяващи неговото право на собственост върху вещта. По този въпрос, касаещ наличието на правен интерес при отрицателен установителен иск за собственост, при наличието на твърдения от страна на ищеца е налице съдебна практика, като жалбоподателят не сочи основания, които според него налагат нейното изменение или създаването на нова такава. На следващо място, съдебната практика е категорична, че с предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, при наличието на твърдения за собственост върху спорната вещ от страна на ищеца, е недопустимо да се измества доказателствената тежест, касаеща правото на собственост, върху ответника по делото. При тези фактически твърдения относно принадлежността на правото на собственост, ищецът има правен интерес да установи своето право на собственост върху спорната вещ, но не и да отрече чуждото, на ответника, право на собственост. Наличието на единна и непротиворечива практика относно наличието на правен интерес относно предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, води до липсата на основание за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд, на соченото от жалбоподателя касационно основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия