Решение № 231 от 21.05.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. С. К. частна жалба вх. № 3* от 21.04.2010 г. срещу разпореждане от 12.04.2010 г. на Софийския апелативен съд по ч.г.р.д. № 425 от 2010 г. за връщане на частната му жалба вх. № 2* от 23.03.2010 г. срещу определение № 458 от 15.03.2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 29.10.2009 г. на П. окръжен съд за връщане на искова молба вх. № 4* от 2009 г. В частната жалба се твърди, че не е имало основание за връщане на частна жалба вх. № 2* от 23.03.2010 г., тъй като с молба от 07.04.2010 г. К. остранил всички нередовности на тази частна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд /разпореждане за връщане на частна жалба/, който подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.279, чл.275, ал.2 и чл.262, ал.3 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба вх. № 3* от 21.04.2010 г. е неоснователна, поради следното: С частна жалба вх. № 2* от 23.03.2010 г. Д. К. е обжалвал определение на Софийския апелативен съд № 458 от 15.03.2010 г. по ч.г.р.д. № 425 от 2010 г., с което е потвърдено разпореждане на П. окръжен съд, действащ като първа инстанция, за връщане на исковата молба на Д. К. Следователно, касае се за частна жалба по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, която съгласно изискването на ГПК следва да бъде мотивирана относно наличието на предпоставките за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. С оглед на това изискване правилно въззивният съд е оставил частна жалба вх. № 2* от 23.03.2010 г. без движение и е дал едноседмичен срок на жалбоподателя да представи изложение по чл.280, ал.1 от ГПК. За това разпореждане на съда Д. К. е бил уведомен на 01.04.2010 г. и до изтичане на дадения му от съда срок не е отстранил нередовността на частната си жалба. Действително, в молба вх. № 3* от 07.04.2009 г. той е посочил, че се позовава на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но без да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето на ВКС по който според него би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това правилно с обжалваното разпореждане САС е приел, че нередовностите на частната жалба от 23.03.2010 г. не са отстранени и е върнал тази частна жалба. Ето защо, това разпореждане следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение