Решение № 9957 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2018 г.

Решение № 9957 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на "Булсатком" ЕАД срещу решение № 2105/29.03.2018 г. постановено по административно дело № 686/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Счита, че съдът не е анализирал цялата доказателствена съвкупност и не е посочил кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Излага подробни съображения, че дружеството е обработило личните данни на В. Тонева в съответствие със законовите изисквания. Твърди, че констатациите на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ материализирани в Решение № Ж-388/2016 г. от 08.12.2017 г. не са надлежно защитени и решението на Комисията е недоказано, необосновано и нецелесъобразно, постановено при неспазване на необходимите предпоставки, осъществяващи състава на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Излага и съображения, че в случая не е налице нарушение на сигурността на личните данни, тъй като те са предоставени на "ЕОС Сървисис" ЕООД, обработващо личните данни на гражданите, в съответствие с правните норми за защита на личните данни. Сочи, че данните са предоставени правомерно въз основа на договор и, че Комисията не е съобразила този факт. Иска оспореното съдебно решение да се отмени и се постанови ново, с което решението на КЗЛД да се отмени. Не претендира разноски. Ответникът по касация – Комисия за защита на личните данни оспорва жалбата и иска да се постанови решение, с което касационната жалба да се остави без уважение, а решението да се остави в сила. Счита, че не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – В. Тонева оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че не са налице сочените от касатора касационни основания и иска оспорваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация – "ЕОС Сървисис" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Булсатком" ЕАД срещу Решение № Ж-388/2016 г. от 08.12.2017 г. на КЗЛД и е осъдил дружеството да заплати на КЗЛД деловодни разноски в размер на 100 лв. С Решение № Ж-388/2016 г. от 08.12.2017 г. на КЗЛД жалба с рег. № Ж-388/14.09.2016 г. подадена от В. Тонева е обявена за основателна по отношение на "Булсатком" ЕАД и на дружеството е наложено административно наказание определено в чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД – имуществена санкция в размер на 500 лева. В останалата част решението на Комисията – по отношение на "ЕОС Сървисис" ЕООД, не е обжалвано и е влязло в сила. От фактическа страна съдът е установил, че производството пред Комисията е започнало по жалба с рег. № Ж-388/14.09.2016 г. подадена от В. Тонева с твърдения, че личните и данни са неправомерно обработени от "Булсатком" ЕАД през септември 2016 г., въпреки прекратяването на договорните й взаимоотношения след юли 2015 г., до който момент са заплащани всички дължими такси, а оборудването е станало нейна собственост. Установено е, че Тонева има сключен договор за предоставяне на телевизионна услуга, като видно от договора от 28.09.2009 г., е заплатена сумата в размер на 68 лева, която включва антена, конвертор и HD декодиращо устройство, което след изтичане на 18 – месечния срок на договора става собственост на потребителя. Същото е отразено и за допълнителното SD декодиращо устройство. Установено е, че стойността на устройствата е заплатена и че на 27.10.2011 г. устройството е подменено. На 24.04.2013 г. е сключен нов договор, като е заплатена сумата в размер на 68 лева, представляваща включено допълнително HD декодиращо устройство и комплект за включване. Изрично е посочен срокът на договора 18 месеца след изтичането, на който оборудването става собственост на абоната. Същото устройство е било подменено на 22.05.2013 г. Въпреки това личните й данни били предоставени на колекторска фирма - "ЕОС Сървисис" ЕООД, с която дружеството имало сключен договор за събиране на недължими задължения. Установено е, че КЗЛД е уведомила за жалбата заинтересованите лица, като е дала възможност за становища и представяне на доказателства. Жалбата е приета за допустима и основателна. От правна страна съдът е изложил подробни съображения, че актът е издаден от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК. Спазена е формата за издаването на акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК. Не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. Посочил е, че не се констатира незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК – противоречие с материалноправни разпореди. В тази връзка е изложил съображения, че "Булсатком" ЕАД е администратор на лични данни и не оспорва, че е предоставил личните данни на В. Тонева на "ЕОС Сървисис" ЕООД, въпреки че след изтичането на срока на договорите, закупените от Тонева устройства са станали нейна собственост. Не са представени доказателства, че е налице недобросъвестно изпълнение на задължения по договора от клиента, изразяващо се в неплащане на дължимите месечни вноски за получената услуга "цифрова телевизия". Съдът е изложил подробни съображения, че с поведението си дружеството е извършило нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Решението е правилно. Не е допуснато нарушение при установяване на фактите, както се твърди в касационната жалба. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях правилно е установил относимите към спора факти, като фактическите изводи на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства. Безспорно е установена неправомерна обработка на личните данни на подалото жалбата лице, като тези лични данни са предоставени от "Булсатком" ЕАД на "ЕОС Сървисис" ЕООД, въпреки че Тонева е нямала задължение към "Булсатком" ЕАД, който факт не се отрича от касатора. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилни изводи. Изложените съображения в касационната жалба са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон са свързани с допуснати от Комисията нарушения, а не са свързани с конкретни нарушения допуснати от съда. Съдът е проверил административния акт на всички основания посочени в чл. 168, ал. 1 АПК вр. чл. 146 АПК. Правилно съдът приема, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД орган, при спазване на изискванията за форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради липса на специална регламентация в ЗЗЛД, при спазване на административнопроизводствените правила и без допуснати нарушения на материалния закон. Правилно съдът е приел, че "Булсатком" ЕАД е администратор на лични данни, на когото са вменени задължения, изпълнението на които гарантира законосъобразното обработване на лични данни. ЗЗЛД в разпоредбата на § 1, т. 1 Допълнителните разпоредби /ДР/ в относимата му редакция (ДР бр. 85 от 24.10.2017 г.) дава легално определение на понятието "Обработване на лични данни" - всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци – чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД в относимата му редакция. Установено е обработване на личните данни на Тонева чрез предаването им от "Булсатком" ЕАД на "ЕОС Сървисис" ЕООД. Чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД определя как следва да се обработват личните данни на лицата. По делото от "Булсатком" ЕАД не е установено, че е налице някоя от хипотезите по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД за допустимо обработване на данните, за да се приеме, че законосъобразно са обработени данните. Установено е, че Тонева няма задължения към касатора и въпреки това личните й данни са предоставени на колекторска фирма, за събиране на задължение. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че Комисията не е отчела, че не е налице нарушение на сигурността на данните, тъй като те са предоставени на другото дружество въз основа на договор, в съответствие на правните норми. Същественото в случая е, че данните са предоставени без да е имало право дружеството да ги предоставя, т. е. да ги обработва, тъй като то не е имало основание за това. Договорните взаимоотношения между страните са прекратени, а М. няма задължения към оператора. С поведението си дружеството е извършило нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, като изложените в тази връзка съображения от съда са правилни и не следва да се преповтарят. Дружеството не е предприело необходимите мерки, за да гарантира, че данни на клиенти, чийто договорни правоотношения с дружеството са приключили без задължения, няма да не се обработват незаконно. Предоставянето на лични данни на М. на колекторска фирма, без да има основание за това, е незаконна форма на обработване на данните. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че ЗЗЛД не посочва какви следва да са мерките, за да не се допуска незаконно обработване на лични данни. Поради тази причина всеки администратор на лични данни трябва да прецени сам вида и начина за организиране на мерките за недопускане на неправомерна обработка на личните данни. В случая дори и да се приеме, че такива са били предприети от администратора на лични данни, то същите не са били достатъчни, за да предотвратят неправомерната обработка. Съображенията са касатора, че е допусната небрежност от служител на дружеството не могат да доведат до извод, че не е допуснато нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Допускането на небрежността е в резултат на невзети адекватни мерки от страна на дружеството, за да гарантира, че неговите служители ще опазват личните данни на лицата и няма неправомерно да ги предоставят на трети лица, вкл. администратори на лични данни. В случая няма значение, че колектроската фирма е администратор на лични данни, че данните са предоставени въз основа на сключен договор, както твърди касатора. Водещото е, че не е имало основание за предоставянето на данните – липсват неплатени задължения, поради което личните данни са незаконно обработени. Наложената имуществена санкция е на законовия минимум и налагането и е в правомощията на Комисията, както правилно е отбелязал и съда. Имуществената санкция е наложена за допуснато нарушение по ЗЗЛД, чиято цел, записана в чл. 1, ал. 2 е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Правилно съдът не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН, съобразявайки ТР № 1 от 12.12.2007 г. по ТД № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, като не е приел маловажност на случая. Неоснователни са доводите, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и, че решението му е необосновано. В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства, при чиято съвкупна преценка съдът е обосновал изводите си за потвърждаване на оспореното пред него решение на КЗЛД и отхвърляне на жалбата на дружеството адресат на това решение. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, които не са установени от закона. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на КЗДЛ за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 228 АПК, чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, чл. 37 и 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на Комисията ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Ответникът В. М. не претендира разноски, поради което такива не и се присъждат.