Решение № 1106 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5930/2019 г.

Решение № 1106 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5930/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Панев срещу Решение № 198/18.03.2019 г. на Административен съд (АС) – Хасково постановено по административно дело № 25/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. Панев срещу Заповед № 3282 з-4016/4.12.2018 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 и чл. 164, ал. 3, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 14 от Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР (Наредба № 8121 з-408/2015 г.) младши инспектор П. Панев – старши полицай в 03 група на Гранично-контролно пропускателен пункт - Капитан Андреево от Гранично полицейско управление – Свиленград при Регионална дирекция "Гранична полиция" – Елхово към Главна дирекция "Гранична полиция" – Министерство на вътрешните работи, е преназначен на младши изпълнителска длъжност - старши полицай в 04 група "Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление – Свиленград към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Елхово при Главна дирекция "Гранична полиция" – Министерство на вътрешните работи, считано от датата на встъпване в длъжност. С решението Панев е осъден да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" разноски по делото. Касаторът в касационната си жалба, в допълнение към жалбата и в писмени бележки излага съображения, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че не е нарушено правото му на защита. Твърди, че съдът не е установил допуснато съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните правила при издаване на заповедта. Излага съображения, че оспорваният административен акт не е постановен в предвидената от закона форма, не е мотивиран и не съдържа реквизитите посочени в Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121 з-310/2014 г.), че не е спазена процедурата по преназначаване. Сочи, че не е изисквана информация от другите структури относно наличието на вакантна длъжност, като твърди, че са налице такива длъжности, на които може да бъде преместен. Счита, че длъжността, на която е преместен не е равностойна на длъжността, която е заемал и съдът не е отчел това обстоятелство. Моли касационната жалба да се уважи, обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което оспорваната заповед да се отмени. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация – Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГД "ГП") оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото е установено, че със Заповед № 3282 з-2347/19.07.2018 г. на директора на ГД "ГП" от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РД "ГП") – Елхово, на основание чл. 41, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 6 от Наредба № 8121 з-408/2015 г. и предложение № 4070 р-10905/16.07.2018 г. от директора на РД "ГП" – Елхово е определена поименно тричленна комисия, която да извърши оценка на изпълнението на длъжността на младши инспектор П. Панев – старши полицай в 03 група на Гранично-контролно пропускателен пункт (ГКПП) - Капитан Андреево от Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към РД "ГП" – Елхово при ГД "ГП". Комисията е изготвила оценка на изпълнението на длъжността от държавния служител, резултатите от която е обективирала в Справка №р-12461/16.08.2018 г. Като краен резултат комисията е оценила длъжността на служителя като незадоволителна и несъответстваща на заеманата до момента длъжност на ГКПП - Капитан Андреево. Справката е подписана от всички членове на комисията и към нея са приложени кадрова справка на младши инспектор П. Панев и Карта за изпълнение на длъжността рег. № 4070 р-12283/13.08.2018 г. Общата и крайна оценка е 12 точки. Картата е подписана от всички членове на комисията и на 28.08.2018 г. Панев се е запознал с нея срещу подпис. П. Панев е подал до директора на ГД "ГП" възражение - УРИ 4536 р-23425/4.09.2018 г., относно изготвената оценка на изпълнение на длъжността. От комисията до директора на ГД "ГП" е изготвено Становище №р-14226/18.09.2018 г., в което е посочено, че липсват основания за преразглеждане на получената крайна оценка. Съставен е Протокол № 4070 р-16910/8.11.2018 г. относно предлагане на длъжност на държавен служител от Министерство на вътрешните работи (МВР). В него е посочено, че на 8.11.2018 г., във връзка с установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на извършена оценка на изпълнението на длъжността на младши инспектор П. Панев, в присъствието на двама поименно посочени служители, младши инспектор Панев е удостоверил съгласието си да заеме предложената му длъжност полицай в 04 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ – Свиленград към РД "ГП" – Елхово при ГД "ГП" – МВР. В протокола са положени подписите на служителя и на двамата свидетели. Изготвено е Предложение УРИ 4070 р-17133/14.11.2018 г. на директора на РД "ГП" – Елхово до директора на ГД "ГП" относно преназначаването на младши инспектор П. Панев от длъжност старши полицай на ГКПП - Капитан Андреево от ГПУ Свиленград към РД "ГП" – Елхово на младши изпълнителска длъжност – полицай в 04 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ – Свиленград към РД "ГП" – Елхово. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и отговаря на общите изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че е спазено законовото изискване държавният служител да бъде преназначен на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност по предложение на съответния ръководител. Заповедта за преназначаване е издадена преди изтичане на 30-дневния срок от предложението. В тази връзка е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване на този срок. Приел е, че заповедта съответства на материалния закон. Посочил е, че жалбоподателят не оспорва основния релевантен факт, че му е извършена оценка на изпълнението на длъжността като държавен служител в МВР, при която е получил крайна оценка от 12 точки, съответстваща на "незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността". Посочил е, че възраженията му са свързани с начина на определяне на тази оценка, но тя не подлежи на съдебен контрол с оглед оперативната самостоятелност на комисията, на която е възложено изготвянето на оценката. Посочил е, че оценката е изготвена от компетентна, назначена с изрична заповед комисия, която е работила в съответствие с изискванията на Наредба № 8121 з-408/2015 г. Общата оценка за изпълнението на длъжността, като сбор от оценките на шестте критерия е равна на 12. При това положение са налице незадоволителни резултати по смисъла на чл. 14 от Наредба № 8121 з-408/2015 г., които пък са основание за преназначаване на служителя на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. Приел е, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В тази връзка подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. Решението е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на ГД "ГП", който е компетентен да назначава, съответно да преназначава държавните служители на младши изпълнителски длъжности в структурата, която ръководи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Правилно, позовавайки се на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е приел, че заповедта е мотивирана. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че заповедта не съдържа изброените в Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и тези посочени в Наредба № 8121 з-310/2014 г. ППЗМВР е отменен - ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г. и не следва да се съобразява, а в посочената Наредба липсва правило, посочващо реквизитите на заповед за преназначаване. В оспорваната заповед са посочени правните основания за издаването й, а с оглед позоваването на документи издадени в хода на предстоящото издаване на заповедта, следва да се приеме, че същата съдържа и фактическите основания за издаването си и е мотивирана. Ясно и безпротиворечиво се разбира, защо е издадена заповедта за преназначаване. Довода в касационната жалба, че съдът не е отчел нарушаване на изискването за форма на акта, е неоснователен. Неоснователно се твърди, че в заповедта не е посочен срок на преместването. В случая не става въпрос за временно преназначаване, поради което изискването на чл. 14 от Наредба № 8121 з-310/2014 г. не важи. Правилни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите на съда, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност при установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Правилно съдът е приел, че в случая е налице предложение за преназначаване. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в заповедта, като основание за издаването й е посочено предложение рег. № 4070 р-17133/14.11.2018 г. и протокол, каквито не са предоставени на касатора. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121 з-310/2014 г. в случаите по чл. 164, ал. 2 и 3 ЗМВР се изготвя мотивирано предложение от прекия ръководител – за преназначаване на държавни служители от изпълнителски и младши изпълнителски длъжности. В чл. 5, ал. 3 от същата Наредба е предвидено, че с предложението за преназначаване по чл. 164, ал. 2 ЗМВР държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си. Разпоредбата е ясна и не налага тълкуване в смисъл, че е необходимо запознаване на служителя с предложението и в хипотезата на чл. 164, ал. 3 ЗМВР. В приложимите законови норми също не е поставено изискване за запознаване на служителя с предложението на прекия ръководител за преназначаването му. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 6613/21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2016 г., Решение № 208/8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2018 г. Цитираният в заповедта Протокол № 4070 р-16910/8.11.2018 г., е протоколът, с който касаторът е дал съгласие да заеме предложената му длъжност полицай в 04 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ – Свиленград към РД "ГП" – Елхово. Протоколът е подписан от Панев, поради което неоснователно се твърди, че той не е запознат с него. Правилно съдът е приел, че е спазено законовото изискване, визирано в чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР държавният служител на бъде преназначен на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност. Видовете длъжности в МВР, на които държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения са уредени в чл. 143, ал. 1 ЗМВР - висши ръководни; ръководни; изпълнителски; младши изпълнителски. Длъжностите в рамките на всеки вид длъжности по чл. 143, ал. 1 ЗМВР се определят в Класификатора на длъжностите в МВР – чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8121 з-310/2014 г. Със Заповед № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР. Панев е заемал длъжността старши полицай на ГКПП, която попада в Приложение № 2 - Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, Държавни служители със средно образование, № 14 и е младши изпълнителска. Длъжността, на която е преназначен - полицай в 04 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ – Свиленград към РД "ГП" – Елхово, също е младши изпълнителска длъжност, с което е спазено законовото изискване. Длъжността, на която е преназначен служителя е с различни служебни функции и задачи, видно от представените по делото специфични длъжностни характеристики за двете длъжности, т. е. е друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност в същата структура. Това е най-ниският вид длъжност за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че предложената длъжност не е равностойна на заеманата. Чл. 7, ал. 6 от Наредба № 8121 з-310/2014 г. регламентира изискване за преназначаване на равностойна длъжност само в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 5 от същата Наредба, а в процесният случай преназначаването не е поради посочената в чл. 7, ал. 1, т. 5 причина. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121 з-310/2014 г., са описани случаите, когато ръководителят на структурата на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност, като в т. 6 са посочени случаите по чл. 164, ал. 3 ЗМВР. Съгласно ал. 2 на същия текст, когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. В случая органът е изпълнил това си задължение и е предложил на служителя заемането на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност, с което служителят се е съгласил. След като е получил съгласие за заемането на тази длъжност, при отказ на служителя да встъпи в тази длъжност, направен при връчване на заповедта за преназначаване, за органа не възниква задължение, повторно да извършва проверката по чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 8121 з-310/2014 г. Отказа на служителя за встъпи в длъжността на която е преназначен, може да е основание за прекратяване на служебното му правоотношение предвид чл. 226, ал. 1, т. 16 ЗМВР. Поради тази причина неоснователно в касационната жалба се твърди, че не е изисквана информация от другите структури относно наличието на вакантна длъжност и дали са налице такива длъжности, на които може да бъде преместен. По тези съображения настоящата инстанция не следва да обсъжда представените пред нея и приети по делото доказателства, свързани с наличието на други вакантни длъжности. Неотносим към спора е и въпросът относно образованието и квалификацията на касатора, поради което представените в тази връзка доказателства не следва да се вземат предвид и обсъждат. Не е допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и с издадената заповед правата на Панев не са засегнати повече от необходимото. Длъжността, която му е предложена и която той се е съгласил да приеме е в рамките на същото ГПУ – Свиленград. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че не е нарушено правото му на защита, тъй като от доказателствата по делото не се установявали пропуски при изпълнение на служебните му задължения. Съдебната практика приема, че правилността на оценката на изпълнението на служебните задължения не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че определянето на оценката не подлежи на съдебен контрол относно оперативната самостоятелност на комисията, на която е възложено изготвянето на оценката. Правилно съдът е извършил проверка относно спазване на процедурата по изготвянето й и е приел, че няма допуснати съществени нарушения. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че общата оценка за изпълнението на длъжността, която Панев е получил е равна на 12 точки, като е спазена процедурата регламентирана в Наредба № 8121 з-408/2015 г. Съгласно чл. 14 от същата Наредба при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика на държавния служител, и е основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. При наличие на доказателства, че нормативноустановената процедура за оценяване изпълнението на длъжността е спазена и поставянето на оценката е съобразено с правилата за това към момента на извършването й, то поставената от комисията крайна оценка съставлява материалноправното основание за издаване на заповед за преназначаване. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди касатора да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник по касация, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.