Решение № 12659 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2017 г.

Решение № 12659 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Величков срещу решение № 161/28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 859/2016 г. по описа на Административен съд-София-област (АССО). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и без обсъждане на доказателствата и фактите (необоснованост) - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът – инспектор КП при Районно управление "Полиция" – Сливница А. Арсов (инспектор КП при РУП-Сливница) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 161/28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 859/2016 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на К. Величков против Заповед за задържане на лице № 34433-187/24.08.2016 г. на инспектор КП при РУП-Сливница. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд от данните по делото се установява, че жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление по чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. От представения по делото протокол за претърсване и изземване от 24.08.2016 г. се установява, че в недвижим имот в [населено място], ползван от К. Величков са намерени огнестрелни оръжия и боеприпаси, за които не са представени надлежни разрешителни. Намерените вещи са посочени на претърсващите от жалбоподателя. Повод за извършване на претърсването се съдържа в протокол за разпит от 15.08.2016 г. Претърсването е извършено след разрешение от районен съдия. При така установените непротиворечиво факти, правилно АССО е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице фактическите основания, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Възраженията за правното значение на тези факти, обосновани в касационната жалба, са поддържани и пред първата инстанция и им е отговорено мотивирано в обжалвания съдебен акт. Останалите оплаквания са относно факти, които не са относими към законосъобразността на заповедта от 24.08.2016 г. Представените писмени доказателства са по повод други производства, по които К. Величков е страна. Върховният административен съд намира, че АССО е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление като това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода ако са налице предпоставките на закона. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които касаторът е съпричастен към извършване на конкретно престъпление по смисъла на чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на К. Величков, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на К. Величков е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Неоснователно е възражението на касатора, че при прилагане на мярката са допуснати нарушения, които представляват основания за отмяната й. Посочените в касационната жалба неточности във времето на издаване на оспорената заповед не представляват основания по чл. 146 от АПК доколкото липсват твърдения за превишаване на максималния срок за задържане. те са Оспорената заповед е издадена в съответствие със закона и не са установени процедурни нарушения - на лицето е съобщено въз основа на какви данни е задържан и с него са извършвани оперативни действия, от които по напълно недвусмислен начин му е било ясно в какво е престъплението, което се разследва. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АССО е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон и не е налице незаконно ограничаване на свободата на К. Величков по смисъла на ЕКПЧ. В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". В заповедта за задържане е посочено правното основание за издаването й, а относно фактическите основания заповедта са подробно записани в нея. Лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5, § 2 от ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора има право на разноски в размер на 50 лв.