Решение № 4997 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12042/2020 г.

Решение № 4997 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12042/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Ф., ЕГН [ЕГН], гр. П., срещу решение № 310/15.06.2020 година на Административен съд гр. П. по адм. д. № 286/2019 година, с което е отхвърлен иска му срещу кмета на община Панагюрище, с който се иска съдът да го задължи да извърши действия по поддържане и обезопасяване на [улица], гр. П. и изграждане на подпорна стена от суха каменна зидария до оградата на имота му с идентификатор 501. 2877 с административен адрес: гр. П., [улица], както и изграждане на дясна подпорна стена с дължина 80 м. по цялото протежение на [улица], от [улица]до [улица], съгласно технически проект за обект "Благоустрояване на [улица]. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че с определение № 1112/23.01.2020 година по адм. д. № 11603/2019 година по описа на ВАС, съдът върнал делото на Административен съд гр. П. с указания за разглеждане на спора по реда на чл. 256 от АПК. Исканията по този ред съдържали елементи присъщи на осъдителен иск в гражданското производство. Спорът между страните се състоял в това, дали нормата на чл. 31 от Закона за пътищата вменявала задължение на кмета на общината пряко произтичащо от нормативен акт. Излага доводи, че управлението на общинската собственост, каквато представлявал общинският път, следвало да се извършва винаги в интерес на населението и с грижата на добър стопанин. Като част от населението в община П., Ф. имал правен интерес да изисква от кмета на общината изпълнение на негово нормативно установено задължение. Необходимостта се доказвала от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, разпитаните свидетели и представените писмени доказателства. Неизпълнението на това нормативно регламентирано задължение на община П. да извърши действия по поддържане и обезопасяване на [улица], гр. П. и изграждане на подпорна стена от суха каменна зидария до оградата на имота му с идентификатор 501. 2877 с административен адрес: гр. П., [улица], както и изграждане на дясна подпорна стена с дължина 80 м. по цялото протежение на [улица], от [улица]до [улица], съгласно технически проект за обект "Благоустрояване на [улица], рефлектирало неблагоприятно върху правото на Ф. да ползва необезпокоявано собствения недвижим имот, граничещ с общинския път. През двора му се оттичали подпочвени води и имало реална опасност от срутване на оградата на имота му. Прави възражение, че първоинстанционният съд неправилно дефинира като адресат на задължението кметът на общината, при условие, че искът бил предявен срещу община П.. Претендира уважаване на касационната жалба и присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Ответникът, кметът на община П. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че ако искът е насочен срещу община П., както твърди касаторът, същата е юридическо лице, а не административен орган, поради което и не се явява адресат на нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК. Оспорва съществуването на правна норма, която да задължи кмета на общината да изгради подпорна стена пред имота на касатора. Чл. 1 от Закона за пътищата регламентирал предметния обхват на този нормативен акт, като законът не се прилагал за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които били част от републиканските или общински пътища. Искането било аргументирано с изпълнението на инвестиционен проект, касаещ благоустрояването на въпросната улица, който не се явявал нормативен акт. Със Заповед № 503/17.08.2017 година на кмета на община П. ищецът, в качеството му на собственик на имот с идентификатор 501. 2877, на основание чл. 195, ал. 4 от Закона за устройство на територията бил задължен да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на подпорния зид, намиращ се в имота му в близост до въпросната [улица]. И на последно място изразява становище, че искането на Ф. не представлява искане за извършване на фактическо действие произтичащо пряко от задължение по нормативен акт. Във всички случаи извършването на строително-монтажни дейности изисквало дейности по осигуряване на финансиране, разрешителни по ЗУТ, евентуално провеждане на обществени поръчки, сключване на договори, които нямали характер на фактически действия. Позовава се на т. 3 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година по тълк. д. № 2/2014 година на ОСК на ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегии на ВАС, в което се приемало, че дейността по изграждане и поддържане на общински пътища не е административна. Неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяването на властнически функции. На посочените основания мотивира правилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. П. е образувано по искане на Й. Ф., ЕГН [ЕГН], гр. П.. С определение № 1112/23.01.2020 година по адм. д. № 11603/2019 година по описа на ВАС, съдът връща делото на Административен съд гр. П. с указания за разглеждане на спора по реда на чл. 256 от АПК. Изрично в определението е прието, че искането е срещу кмета на община П. и се състои в това същият да бъде осъден да извърши действия по поддържане и обезопасяване на [улица], гр. П. и изграждане на подпорна стена от суха каменна зидария до оградата на имота му с идентификатор 501. 2877 с административен адрес: гр. П., [улица], както и изграждане на дясна подпорна стена с дължина 80 м. по цялото протежение на [улица], от [улица]до [улица], съгласно технически проект за обект "Благоустрояване на [улица]. С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение № 310/15.06.2020 година на Административен съд гр. П. по адм. д. № 286/2019 година, съдът е отхвърлил иска. Въз основа на искането и анализ на твърдяната като неизпълнена разпоредба на чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 2, б. "а" от Правилника за приложение на Законаза пътищата, съдът е направил извод за липса на нормативно задължение на кмета на община Панагюрище в аспекта, поискан от Ф., произтичащо пряко от нормативния акт, което същият да не е изпълнил чрез фактически действия по смисълана чл. 256, ал. 1 от АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пътищата, с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Законът не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища; селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи; горските пътища; частните пътища, неотворени за обществено ползване. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, на който се позовава Ф., изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Правилни са изводите на касатора в насока, че общинските пътища са публична общинска собственост съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, и ремонтът и поддържането им се осъществява от общините – чл. 31 от закона. Чл. 11 от Закона за общинската собственост възлага на общините да управляват имотите и вещите – общинска собственост, в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Отношенията по повод стопанисването на общинските пътища от общините обаче не са административни и не са свързани с изпълнението на властнически функции. Поддържането на пътищата не е административна дейност и неизпълнението на задълженията за изграждане, ремонт и поддържане на транспортно-комуникационните мрежи и съоръжения не е свързано с осъществяването на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защитата на засегнатото право. Задължението за стопанисване е на собственика, който носи имуществената отговорност за причинените вреди на трети лица или имоти от своите виновни действия или бездействия. В тази насока е Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Задължението на общината като собственик на пътя да стопанисва същия не може да се приравни на нормативно закрепено задължение на административен орган да извърши фактическо действие пряко вменено му по силата на нормативен акт по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК. Нито общината като юридическо лице, собственик на пътя, представлява административен орган по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК, нито задължението й на собственик на общински имот, бил той и път, да стопанисва същия, има характер на административно задължение за фактическо действие на орган на власт, пряко произтичащо от нормативен акт. Като съобрази правилността на обжалвания съдебен акт, касационният състав намира, че същият следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на кмета на община П. следва да се присъдят разноски в рамер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съставът на седмо отделение на Върховния административен съд