Определение № 11466 от 25.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. К. К. от гр.Хаджидимово срещу Определение № 2318/12.07.2024 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, постановено по адм. дело № 423/2024 г. С обжалваното определение е върната касационна жалба вх. №1840/24.06.2024г. депозирана от адв. В. Камбуров, срещу Решение № 1899/13.06.2024 г. на АС – Благоевград, постановено по адм. дело № 423/2024 г. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че държавната такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. не е дължима, с оглед естеството на спора и по силата на изричната разпоредба на чл.126 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ - производството по разглеждане на спор относно прекратяване на служебното му правоотношение е безплатно. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответната страна- директор на Областна дирекция „Земеделие“/ОДЗ/- Благоевград, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Л. Димитрова, в писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че дадените на касатора указания, за внасяне на държавна такса за подадената касационна жалба, не са изпълнени в указания 7-мо дневен срок, както и до постановяване на разпореждането. Поради тази причина е приел, че касационната жалба е нередовна, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК следва да бъде върната. Определението е неправилно. Фактическите установявания на съда и правните му изводи относно не отстраняването на нередовностите на касационната жалба са правилни. Няма спор, че производството по делото касае спор, разглеждан по реда на Глава девета от ЗДСл. Съгласно чл. 126 ЗДСл. по производствата по тази глава не се събират държавни такси. Действително, както правилно сочи и първоинстанционния съд, съгласно чл. 227а, ал. 1 АПК касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. Разпоредбата на чл. 227а, ал. 1 АПК се съдържа в общ процесуален закон. Изключението, според което за съдебните производства по ЗДСл. не се дължат държавни такси, се намира в заварен специален закон. По новият общ процесуален закон не изключва действието на по – стария специален закон. Не може да се приеме, че по-новата норма на чл. 227а, ал. 1 АПК, частично (само за касационното производство) и мълчаливо отменя нормата на чл. 126 ЗДСл, както и други подобни норми от по-стари специални закони, тъй като това е в пряко противоречие с действащия в позитивното ни право общ и основен принцип lex specialis derogat legi generali. Сочената от първоинстанционния съд съдебна практика на ВАС от 2018 година е преодоляна и изоставена. Аргумент в подкрепа становището, че предвид чл. 126 ЗДСл. не се дължат такси за касационното производство по спорове разглеждани по реда на Глава девета ЗДСл., следва да се търсят и в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 25.06.2024 г. на ВАС по т. д. № 5/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, което касае дължимостта на държавна такса за касационно обжалване на спорове по реда на Закона за защита от дискриминация. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно, ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от А. К. К. касационна жалба вх. №1840/24.06.2024г. На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение