Определение № 10367 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Ч. Д., живущ в гр. Камено, обл. Бургас„ чрез процесуалния му представител адв. Тодоров, срещу определение № 6134 от 28.08.2024г., постановено по адм. дело № 1449/2024г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което на основание чл. 159 т. 1 във връзка с чл. 250 АПК е оставено без разглеждане искането му за прекратяване на действия, извършени от директора на „ВиК“ ЕАД – Бургас по даване на препоръки и забележки, съдържащи се в писмо изх. № ТД – 2267 – 6 от 14.08.2024г. и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 250 АПК, като посочва, че иска да бъдат спрени предприетите незаконосъобразни действия на директора на „ВиК“ – Бургас по даването на указания, препоръки и забележки, които не се основават на административен акт или закон, включително при липса на правомощия да му предписва учредяването на право по чл. 193 ЗУТ за съгласуването на внесения проект. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания по тълкуването на чл. 250 АПК. Ответникът директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Александрова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АС – Бургас, че жалбоподателят е представил във „ВиК“ – Бургас за съгласуване технически проект за обект „двуетажна сграда“ в УПИ VI – 77, кв. 13, по плана на [населено място], общ. Айтос, като с писмо изх. № ТД – 2267 – 6 от 14.08.2024г. му е указано, че проектът ще бъде съгласуван след като той бъде коригиран съобразно, дадени в писмото указания. Съдът е приел, че с жалбата е сезиран с искане по реда на чл. 250 АПК. За да постанови оспореното определение съставът на АС – гр. Бургас е приел, че дадените с писмото препоръки и забележки не представляват действия на административен орган по смисъла на чл. 250 АПК. Достигнал е до този извод като се е мотивирал с това, че производството по чл. 250 АПК е предвидено за защита срещу фактически действия, които се извършват без законово основание, а даването на препоръки и забележки в хода на производството по одобряване на технически проект за даден обект е част от съгласувателната процедура и в този смисъл не представлява фактическо действия. Поради това е приел, че в случая е неприложима защитата по реда на чл. 250 АПК, съответно липсва предмет на делото. Поради това е оставил без разглеждане искането и е прекратил съдебното производство. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 250 АПК дава бързо средство за защита на всеки при незаконосъобразно засягане на права и интереси от фактически действия, неосноваващи се на административен акт или на закона. Съдебният акт по чл. 253 АПК, когато удовлетвори искането, има превантивен, възстановителен или преустановителен характер, т.е. неговата цел е да преустанови започнали и извършващи се още фактически действия. Съответно искането за прилагането на тази защита е допустимо при наличие на извършвани фактически действия, тъй като целта е тяхното преустановяване, ако се установи, че не се основават на административен акт или на закон. В настоящия случай, както правилно е приел и първоинстанционният съд, искането е без предмет, защото не са налице фактически действия, срещу които да бъде приложена защитата по чл. 250 АПК. Това е така, тъй като дадените указания и препоръки с оспореното писмо изх. № ТД – 2267 – 6 от 14.08.2024г. не представляват фактически действия, а са правни действия, както правилно е посочил и съставът на АС – гр. Бургас същите представляват част от производството по съгласуване на технически и инвестиционен проект. По изложените съображения оспореното определение е правило и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника директора на „ВиК“ ЕАД със седалище гр. Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение