Определение № 13361 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Еврофутбол“ ООД чрез адв. Н. Бойков против Определение № 10363/16.11.2022 год. на Върховен административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. дело № 6777/2021 год., с което е оставено без разглеждане жалбата на „Еврофутбол“ ООД срещу Решение № 441/04.06.2021 год. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица и производството е прекратено. Изложени са доводи за неправилност на формираните изводи на тричленният състав на ВАС за отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес и липса на предмет за произнасяне по делото и че жалбоподателят има собствен правен интерес с изричен диспозитив и по неговото оспорване да има произнасяне на съд срещу оспореното решение на МС. Моли съдът да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото на тричленен състав на ВАС за произнасяне по същество. Ответникът по касация – Министерският съвет на Република България чрез процесуален представител – В. Демирев, в депозирано писмено възражение поддържа становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на определението на съда, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира частната жалба за допустима като предявена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна С Определение № 10363/16.11.2022 год. постановено по адм. дело № 6777/2021 год. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, е оставил без разглеждане жалбата на „Еврофутбол“ ООД против решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. В мотивите на оспореното определение е посочено, че обжалваното решение на МС в частта по т.2, т.4 и т.5 представлява вътрешноведомствен акт, измежду актовете посочени в чл.2, ал.2, т.3 от АПК, с които не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Поради тази причина депозираната първоинстанционна жалба срещу т.2, т.4 и т.5 от Решение № 441/04.06.2021 год. на МС е недопустима, тъй като няма акт, който подлежи на оспорване. Решението на МС в частта по т.1, т.3 и т.6 също е вътрешноведомствен акт, който обаче засяга правата и законните интереси на лица, стоящи извън органи и организации подчинени на органа издал оспорения административен акт. Независимо от това жалбата на дружеството срещу решението на МС в частта по т.1, т.3 и т.6 е недопустима за разглеждане поради отпаднал предмет на защита. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с Решение №5292/01.06.2022 год. по адм. дело № 2168/2022 год. по описа на ВАС, Първа колегия, петчленен състав, е оставено в сила Решение № 1007/03.02.2022 год. постановено по адм. дело № 8112/2021 год. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта, с която по жалба на физическо лице е обявена нищожността на Решение № 441/04.06.2021 год. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица по т.1, т. 3 и т. 6. Също така, с друго Решение №5293 от 01.06.2022 г. по адм. дело №2849/2022 г. на ВАС, петчленен състав е оставено в сила Решение №1008 от 03.02.2022 г. по адм. дело №6774/2021 г. на ВАС, тричленен състав, в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица по т.1, т. 3 и т. 6. С оглед посоченото макар и допустима в частта по т. 1, т. 3, и т. 6 от Решение № 441 от 04.06.2021 год. на МС, жалбата не подлежи на разглеждане и произнасяне по същество, тъй като е отпаднал правния интерес в хода на производството и към момента липсва предмет за произнасяне по делото, тъй като решението на МС в частта по т. 1, т. 3 и т. 6 е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. За да обоснове недопустимост на първоинстанционната жалба срещу решението на МС в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, съгласно която решението по съдебен административен спор има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според съда с отмяната на оспорения акт в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, в случая прогласяването му за нищожен, за жалбоподателя е постигната целта на търсената защита. След като няма основания за осъществяване на действията по т.1, т.3 и т.5 от решението на МС, то за жалбоподателя не се създава възможност да се нарушат или застрашат негови права, свободи и законни интереси, като лице извън администрацията. След започване на съдебното производство е отпаднал позитивния правен интерес за жалбоподателя да търси съдебна защита чрез оспорване на акта. По тези съображения и поради липсата на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване – чл.159, т.1 от АПК жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. При преценката на представените по делото пред тричленния състав на Върховен административен съд доказателства, се установява, че в съответствие с Указ 13818, който допълва и прилага Глобалния закон "Магнитски" за отчетност при нарушаване на човешките права и е насочен срещу извършителите на тежки нарушения на човешките права, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ, на 02.06.2021 год. налага санкции на три български лица, поради тяхната „значителна роля в корупцията в България“, както и дружествата контролирани или притежавани от тях. На основание тези обстоятелства и доклад на министър – председателя на Република България от 04.06.2021 год., на 04.06.2021 год. Министерски съвет приема обжалваното решение, с което разширява обсега на действието им от гледна точка на кръга засегнати лица, като в т. 6 предвижда и допълнителни принудителни административни мерки на национално ниво. Решение №441 от 04.06.2021 год. на Министерски съвет на Република България е прието на основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 7, ал. 1 и ал. 3, чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и съдържа разпоредителна част в шест точки, а именно: 1) по т. 1 се създава постоянна работна група с участието на представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите, която да изготви списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на Съединените американски щати. В три подточки са посочени асоциираните лица, които следва да бъдат включени в него, а именно: а) всички физически и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC; б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица по буква "а", включени към момента и за последните 5 години, и в) всички физически лица и юридически лица, допълнени по реда на т. 4; 2) по т. 2 от решението е предвидено поименният състав на работната група да се определи със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението; 3) по т. 3 е възложено списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите; 4) по т. 4 е възложено на Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лица от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка на лица в случай, че свързаността е прекратена; 5) по т. 5 е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството; 6) по т. 6 се възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения. Дружеството жалбоподател е включено под № 17 в списъка на „Обявени български физически лица по закона „Магнитски“ на 02.06.2021 година към РМС № 441/ 04.06.2021 година. За да се определи характера на един административен акт не е достатъчно да се установи компетентността на издалия го орган. Необходимо е да се прецени вътрешното съдържание на акта и характерът на абстрактните правила за поведение, които той въвежда. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, обосновано е достигнал до извод, че в частта по т. 2, т. 4 и т. 5 от Решение №441/04.06.2021 год. на МС съдържа белезите на вътрешноведомствен акт, измежду актовете посочени в чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, с който не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, а се създават единствено права и задължения на органи и организации, подчинени на съответната администрация. По тази причина правилно е прието, че депозираната първоинстанционна жалба, в частта насочено срещу Решение №441/04.06.2021 год. на МС по т. 2, т. 4 и т. 5 е недопустима за разглеждане, тъй като няма акт, който да подлежи на оспорване и по арг. от чл. 159, т. 1 от АПК. Правилни са и съображенията на тричленния състав на ВАС, че правната сфера на дружеството – жалбоподател е засегната от действието на решението на МС, в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6, но жалбата на „Еврофутбол“ ООД е недопустима за разглеждане, тъй като целта на търсената защита от жалбоподателя е постигната и правният интерес от оспорването е отпаднал. С Решение № 5293 от 01.06.2022 год. по адм. дело №2849/2022 год. на ВАС, петчленен състав е оставено в сила Решение № 1008 от 03.02.2022 год. по адм. дело №6774/2021 год. на ВАС в частта, с която е прогласена нищожността на Решение №441 от 04.06.2021 год. на МС за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица, а именно - в частта по т. 1, т. 3 и т. 6. Също така, с Решение № 5292 от 01.06.2022 год. по адм. дело № 2168/2022 год. е оставено в сила Решение № 1007/03.02.2022 год. постановено по адм. дело № 8112/2021 год. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в обжалваната част, касаещо обявената нищожност на Решение № 441 от 04.06.2021 год. на МС по т. 1, т. 3 и т. 6. Видно от цитираните съдебни решения, предметът на съдебен контрол по първоинстанционната жалба, в допустимата и част - Решение № 441 от 04.06.2021 год. на МС в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6, вече е прогласено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В случая възниква въпросът дали е налице застрашено или накърнено материално право на жалбоподателя след като актът, който първоначално е накърнявал неговите права, е прогласен за нищожен по съответния законов ред, в съдебно административно производство, в което жалбоподателят не е участвал като страна. Отговорът на този въпрос е свързан с действието на съдебното решение в посочената хипотеза и съответно с наличието на правен интерес на жалбоподателя от съдебно оспорване на акта, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото му на жалба. С отмяната на административния акт, съобразно степента на порока и с оглед основанията за оспорване, посочени в чл. 146 от АПК, се отнема правнозадължителната сила на административния акт, а неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като това има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не трябва да прилага отменения административен акт. Установяването на степента на порока на административния акт е съществен момент при преценката за това дали той е нищожен или незаконосъобразен. Административнопроцесуалният кодекс не е внесъл яснота по въпроса дали разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК обхваща и хипотезата, в която съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт. Тази особеност, включително и силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което се установява нищожността на административния акт, е предмет на тълкуване от съда. Нищожният административен акт не поражда правни последици, съответно не съществуват и материални правоотношения на власт и подчинение между адресатите на нищожния административен акт и административния орган, който го е издал. Спецификата на правната фигура на нищожния административен акт и обстоятелството, че степента на порока на нищожния административен акт е по-голяма от тази на незаконосъобразния административен акт, е основание по тълкувателен път да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК включва и хипотезата, когато съдът е прогласил нищожността на оспорен пред него административен акт. Установителното съдебно решение, с което е прогласена нищожността на акта, на още по-силно основание слага край на презумпцията за неговата законосъобразност. Ето защо установителните решения на ВАС, с които е прогласена нищожността на решението на МС в посочените части, имат действие и по отношение на жалбоподателя. Поради установената нищожност на акта, за него е постигната целта на търсената с жалбата защита. След като няма основание за осъществяване на действията по т. 1, т. 3 и т. 6 от решението на МС, то за жалбоподателя не се създава възможност да се нарушат или застрашат негови права, свободи и законни интереси като лице, стоящо извън администрацията. В конкретната хипотеза, след започване на настоящото съдебно производство е отпаднал позитивният правен интерес на жалбоподателя да търси съдебна защита чрез оспорване на акта. Поради установената нищожност на акта след като „Еврофутбол“ ООД е подало жалбата си срещу решението на МС, за него е постигната целта на търсената съдебна защита. След като няма основание за осъществяване на действията по т. 1, т. 3 и т. 6 от решението на МС, за жалбоподателя не се създава възможност да се нарушат или застрашат негови права, свободи и законни интереси, като лице извън администрацията. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че след започване на съдебното производство е отпаднал предметът на защита, което е основание за прекратяване на делото. Налага се извод, че съдът законосъобразно е установил липсата на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване и обосновано е достигнал до извод, че спорът не следва да се разглежда по същество, а жалбата да се остави без разглеждане като образуваното съдебно производство се прекрати. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,