Определение № 1615 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1165/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Милев, от гр. София, срещу определение № 68 от 03.01.2024 г., постановено по адм. дело № 5055/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се неговата неправилност и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на частния жалбоподател Е. Милев за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната му жалба срещу определение № 8427 от 03.10.2023 г. постановено по адм. дело № 5055/2023 г. по описа на Административен съд София-град. За да постанови този резултат съдът е приел, че към молбата за освобождаване от държавна такса частният жалбоподател не е приложил декларация за семейно и имотно състояние, както и е взел предвид служебно известни по множество други дела факти за притежавани от Милев недвижими имоти. Определението е валидно и допустимо но неправилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК и е условие за нейната редовност съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 АПК, която изисква към подадената частна жалба да бъде приложен документ за платена държавна такса, или молба по чл. 227а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 227а, ал. 2, т. 1 - 7 АПК, вр. чл. 236 АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът вземат предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Непредставянето на доказателства за установяване на тези обстоятелства основава нередовност на подаденото искане, която може да бъде отстранена от подалото го лице. В случая неправилно искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е оставено без уважение поради липса на доказателства, без съдът да изпълни задълженията си да даде указания, че страната не сочи доказателства за обстоятелствата по чл. 227а, ал. 2 АПК. Неправилно административният съд се е позовал на служебно известни му факти по други дела за притежавани от подалия искането недвижими имоти. Представени по други дела доказателства не съставляват служебно известни факти по смисъла на чл. 155 ГПК. Отделно от това общоизвестните факти, както и тези, които са служебно известни на съда, за да се приеме, че не подлежат на доказване като такива, съгласно чл. 155 ГПК, следва да бъдат съобщени на страните от съда, че ги смята за такива. При така изложените съображения обжалваното определение като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,