Определение № 7167 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5396/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Техноинженеринг – 96“ ЕООД, срещу Определение №3648 от 26.03.2024 г. по адм. дело №12178/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение. С определението е отхвърлено искането на „Техноинженеринг-96“ ЕООД (с непълно посочено наименование - „Техноинженеринг“ ЕООД) за допълване на Определение № 92 от 08.01.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 12178/2023 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател - „Техноинженеринг – 96“ ЕООД счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че правото да се присъдят направените по делото разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК, респ. чл. 81 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 78 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Анализира посочените разпоредби и предпоставките при наличието на които се дължат разноски. Сочи, че с подадената частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура” горестоящия съд е сезиран с правен спор. Предоставена е възможност на ответника да вземе участие в последващото производство и да защити своите законни права и интереси. Отговорността на страната, за която актът на съда не е благоприятен обхваща разходите, направени до настъпване на правопогасяващия възникналото право юридически факт. Правната логика, залегнала в текстовете на чл. 143, ал. 1 - ал. 4 АПК изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Счита, че разноските за настоящото производство са направени на самостоятелно основание - проверка законосъобразността на спирането на производството и не се отнасят до спора по същество, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Във всички случаи обективната отговорност на задължената страна обхваща репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат. Предмет на производството пред тричленния състав на ВАС е дали административният съд законосъобразно е спрял образуваното пред него дело. При възобновяване на последното съдът ще дължа произнасяне по съществото на спора и респективно в неговия предмет не се включва преценката за дължнмост на разноски пред Върховния административен съд, чиито предмет е законосъобразност на спиране на хода на делото. Върховният административен съд следва да се произнесе по разноските, направени пред него, тъй като те са направени на самостоятелно основание и не се отнасят до спора по същество. Не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, тъй като делото не се връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Към частната жалба е приложен списък с разноски, но искане за присъждане на такива в настоящето производство не е направено. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) оспорва частната жалба. Счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Обжалваният съдебен акт е за спиране на съдебното производство и с него не се решава въпросът по същество. Поради това по-искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва то. Въпросът за правото на ответника по частната жалба на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. Ако посочените аргументи не се възприемат прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. Върховният административен съд, Петчленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение ВАС, тричленен състав, е отхвърлил искането на „Техноинженеринг-96“ ЕООД за допълване на Определение № 92 от 08.01.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 12178/2023 г. в частта за разноските. За да постанови определението си съдът е изложил, че с определението, чието допълване се иска, съдът е оставил без разглеждане частната жалба на АПИ срещу определение от 13.10.2023 г. на Административен съд София-град по к.а.н.д № 7283/2023 г., с което е спряно производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. и е прекратил производството по делото. Обжалваният съдебен акт е за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 631 и чл. 633 ГПК вр. чл. 144 АПК, като с този акт не се решава спорът по същество, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва то. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество. Въпросът за правото на ответника по частната жалба на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото - с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Определение № 92 от 08.01.2024 г. по адм. дeло № 12178/2023 г. на ВАС не слага край на делото, поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Определението е правилно. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество. Поради това правилно тричленният състав на ВАС е приел, че по претендираните от „Техноинженеринг-96“ ЕООД разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Сходно е произнасянето по т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия, за което важат същите разсъждения, макар да касае друго несамостоятелно производство. Подобно разрешение предвижда разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, която действително не е приложима пряко, до дава същите насоки за тълкуване. Ето защо като е отхвърлил искането на „Техноинженеринг-96“ ЕООД за допълване на определението в частта за разноските съставът на ВАС, Седмо отделение, е постановил законосъобразно определение, което следва да се остави в сила. По изложените по-горе съображения на АПИ не се дължат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав