Решение № 12467 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2020 г.

Решение № 12467 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 2382/07.11.2019 г. на Административен съд (АС) – Б. постановено по адм. дело № 856/2019 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 03-РД/2232/20.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, делото като преписка е изпратено на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение и ДФЗ е осъден да заплати деловодни разноски. Касационният жалбоподател излага съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След анализ на посоченото в оспорваната заповед изразява становище, че съдът е направил неправилен извод, че заповедта не съдържала фактически основания за издаването й. Оспорва изводите за материална незаконосъобразност на оспорения акт, поради неправилно оценяване на процесното заявление и в частност поради незаконосъобразно неприсъждане на точки по критерий № 6. 5. Твърди, че по отношение на имотите на кандидата няма издадена заповед на министъра на околната среда и водите за обявяване на територията, в която попадат имотите му за защитена зона. С решение на Министерски съвет е приет единствено списъкът на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Счита, че това решение не удовлетворява изискванията на приложимата наредба за обосноваване на съответствие с критерий № 6. 5. Излага съображения и за неправилност на изводите на съда относно издадените от Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони Насоки за прилагане на критериите за оценка на заявленията за подпомагане. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Георгиева. Ответникът по касация – К. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Излага съображения, че 100 % от имотите му попадат в защитена зона BG0001021 "Река М." за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Моли обжалваното решение да се потвърди. В писмения отговор се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси: 1 Следва ли земите попадащи в защитена зона BG0001021 "Река М." да получат приоритет по Програма за развитие на селските райони, подмярка 4. 1? 2. Законосъобразно ли ДФЗ не дава приоритет на над 200 защитени зони, за които в противоречие на националното и европейско законодателство няма издадена заповед на министър на околната среда за обявяването им за защитени зони по Натура 2000? Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Велков. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: К. С. е регистриран земеделски производител и в качеството си на такъв е подал Заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" ИД № 01/04/1/0.0.2400 на 07.12.2016 г., към което е приложил изискуемите се от закона документи. Предмет на инвестицията е "Строителство/реконструкция на капково напояване; машини, оборудване, съоръжения за почвообработка, прибиране на реколта; създаване/презасаждане на трайни насаждения – създаване на трайни насаждения – малини" с общ размер на финансовата помощ 893 774. 95 лева. Заявлението е прието на 07.12.2016 г. Със Заповед № РД09-755/04.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните е определен период за прием на заявления по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., с начална дата от 26.10.2016 г. до 07.12.2016 г., като бюджетът по подмярка 4. 1 е в размер на левовата равностойност на 237 000 000 евро. Министърът на земеделието и храните е дал Насоки за прилагане на подмярка 4. 1 изпратени на ДФЗ с писмо вх. № 02-0400/1469/27.10.2016 г. От Докладна записка № 03-0416/381 от 24.01.2017 г., Докладна записка № 03-0416/381 от 04.07.2017 г., Докладна записка № 03-0416/381 от 07.11.2017 г., Докладна записка вх. № 03-0416/381 от 12.12.2017 г. е установено, че с оглед определения бюджет и броя на подадените заявления за подпомагане следва да бъде приложена процедурата за обработка в ограничен бюджет, да бъде извършена предварителна оценка на подадените заявление и, че общата сума на договорената финансова помощ и размерът на бюджета, който ангажират приетите заявления за подпомагане със спряна обработка и тези в текуща обработка с над 56 точки включително са в рамките на наличния за разпределение бюджет. Предложено е предприемането на действия за издаване на административен акт за отказ поради недостатъчен бюджет. С процесната Заповед № 03-РД/2232/20.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансиране на подаденото от К. С. заявление за подпомагане. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че проектът на кандидата след оценяването му възлиза на 53 точки, поради което е недостатъчен размерът на точките за отпускане на финансиране за подпомагане. Като правни основания за отказа са посочени разпоредбите на чл. 39, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9/2015 г., Наредбата). Като доказателство по делото е приет и Протокол № 109 от заседанието на Управителния съвет (УС) на ДФЗ – гр. С., за освобождаването на Р. Порожанов от длъжността изпълнителен директор на ДФЗ и назначаването на тази длъжност на Ж. Ж.. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че издадената заповед е в противоречие с материалноправни норми. В тази връзка е развил съображения, че съобразно мотивите в оспорваната заповед заявените от кандидата точки, съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредбата, при оценката на проекта не са били признати точки по следните критерии: І – Критерий за подбор 4. 1 "Проекти на земеделски стопани до 40 години, одобрени за подпомагане по мерки 112 или 141 от ПРСР 2007 – 2013 и подмерки 6. 1 и 6. 3 от ПРСР 2014-2020 г. и не са получили подкрепа по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" и подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от ПРСР 2014 -2020" от Приложение № 7 към Наредбата, за съответствието с който кандидатът е заявил 5 точки, но при оценката на проекта му е получил 0 точки, тъй като към 07.12.2016 г. К. С. има навършени [възраст]. Установил е, че К. С. е [дата на раждане] и към дата – 07.12.2016 г., действително е имал навършени [възраст], поради което правилно административният орган не е дал точки по този критерий на проекта на Спиров. II. По отношение на критерий за подбор № 6. 5 "Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на места по Натура 2000" от Приложение № 7 към Наредбата, административният орган е приел, че тъй като имотите в с. Б., общ. Г. Д., обл. Б., не попадат в границите на защитени зони по Национална екологична мрежа Натура 2000, обявени със заповед на МОСВ не се присъждат 5 точки по този критерий. Съдът е посочил, че от Решение № БД-52-ПР/2017 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено на 13.06.2017 г. от директора на РИОСВ – Б., се установява, че поземлени имоти № 013034 и 016008 в м. "Ламето", и № 017013, 017014, 017077, 017078 и 017088 в м. "Самостера", с обща площ от 160. 00 дка, в землището на с. Б., общ. Г. Д., обл. Б., попадат в защитена зона BG0001021 "Река М." и са част от Национална екологична мрежа Натура 2000. С оглед на това съдът е приел, че необосновано и незаконосъобразно административният орган не е присъдил 5 точки по този критерий, което е довело до нарушение на материалния закон. Решението е правилно при следните допълващи мотиви. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11 а, чл. 20 а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. и представения Протокол № 109 от заседанието на УС на ДФЗ, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на изложеното в касационната жалба, че съдът е направил неправилен извод, че заповедта не съдържала фактически основания за издаването й, такива изводи в съдебния акт липсват. Решаващият съд правилно е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на съда относно издадените от Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони Насоки за прилагане на критериите за оценка на заявленията за подпомагане. Изводи в тази насока в съдебното решение липсват. Съдът само е установил, че министърът на земеделието и храните е издал Насоки за прилагане на подмярка 4. 1, но не е обсъждал същите в решението си. Чл. 30, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. предвижда приоритетите при избора на проектите за финансиране. Съгласно т. 6 изборът се извършва при даване на приоритет на проекти, изпълнявани в Северозападния район или в райони с природни и други специфични ограничения или местата по национална екологична мрежа Натура 2000. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Наредбата тежестта на приоритетите по ал. 1 се определя в съответствие с критерии за оценка на проекти съгласно Приложение № 7 и се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане, съобразно приложените към него документи. С оглед изложените в касационната жалба и в писмения отговор съображения спорният въпрос по делото е свързан с правилността на поставените от органа точки по критерий за оценка 6. 5 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г. "Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000" на заявлението на кандидата при разглеждането му по същество. Съгласно чл. 30, ал. 7 от Наредбата земеделски стопани с проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000, са лица, за които най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана земя или площ се намира в защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000, обявени със заповед на министъра на околната среда и водите, а в случаите, когато проектът е за инвестиции, изцяло насочени в сектор "Животновъдство" или инвестиции, свързани с трайни насаждения, оранжерии или гъбарници, условието се счита за изпълнено, ако животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намират на територията на защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000. В заявлението за подпомагане К. С. е отбелязал критериите за оценка, на които отговаря заявлението му. Общият брой точки посочени от кандидата е 63. При извършването на предварителната оценка органът му е отнел 5 точки по критерий за оценка 4. 1 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г., като за правилността на отнемането на тези точки страните не спорят. Правилно съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане К. С. има навършени [възраст]. При извършването на оценката по същество по критерий за оценка 6. 5 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г. на кандидата са отнети още 5 точки. По този начин проектът е бил оценен с 53 точки, което е недостатъчно, за да бъде одобрено исканото финансиране. В практиката си ВАС е приел, че в разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от Наредба № 9/2015 г. са визирани три хипотези 1) земеделски стопани с проекти с инвестиции, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000 са лица, за които най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана земя или площ се намира в защитени зони по Националната екологична мрежа по Натура 2000, обявени със заповед на министъра по околната среда и водите 2) в случаите когато проектът е за инвестиции изцяло насочени в сектор "Животновъдство" или 3) инвестиции свързани с трайни насаждения, оранжерии или гъбарници, условието се счита за изпълнено, ако животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намират на територията на защитени зони по Националната екологична мрежа по Натура 2000. За втората и трета хипотеза е поставено едно и също изискване – животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците да се намират на територията на защитени зони по Националната екологична програма Натура 2000. От представеното по делото Решение № БД-52-ПР/2017 г. от 13.06.2017 г. на директора на РИОСВ – Б., се установява, че поземлените имоти предмет на инвестиционното предложение, попадат в защитена зона BG0001021 "Река М." и са част от Национална екологична мрежа Натура 2000. С Решение № 802 на МС от 4.12.2007 г. за приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2007 г., ) е приет Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна съгласно приложение № 2, който е допълнение към приложение № 2 от Решение № 122 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 21 от 2007 г.), допълнен с Решение № 661 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 85 от 2007 г.). В т. 18 от списъка по приложение № 2 е посочена защитена зона BG0001021 "Река М.". Решението е прието, на основание на чл. 10, ал. 3 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно т. 7 от Решение № 661 на Министерския съвет от 2007 г. като взе предвид съображенията за осъществяване на защита на особено важни държавни интереси - изпълнение на задълженията на Република България като член на Европейския съюз да представи в Европейската комисия към 1 януари 2007 г. национален списък със защитени зони, своевременно изпълнение на разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие, за превенция и защита от увреждане или унищожаване на потенциално защитени зони от Европейската екологична мрежа до окончателното им обявяване за такива съгласно вътрешното законодателство, както и за избягване на значителни и труднопоправими щети - налагане на санкции от Европейския съд за неизпълнение на задълженията по Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, ратифициран със Закона за ратифициране на договора (ДВ, бр. 40 от 2005 г.), и блокиране на средствата по европейските фондове, както и необратима загуба на биологично разнообразие, допуска предварително изпълнение на решението. С оглед допуснатото предварително изпълнение на решението на Министерския съвет неправилно административният орган е отнел точки при извършване на оценката по същество на заявлението на К. С. поради липсата на заповед на министъра на околната среда и водите за определянето на територията, в която попадат имотите, посочени в заявлението в границите на защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000, обявени със заповед на министъра на околната среда и водите. С оглед допуснатото предварително изпълнение на решението не е необходимо издаването на такава заповед. В случая е безспорно, че са налице всички изисквания на Наредбата по спорния критерий за оценка - лицето е регистриран земеделски стопанин, проектът е за инвестиции свързани с трайни насаждения - малини и изцяло ще се изпълнява на територията на защитена зона по Национална екологична мрежа Натура 2000. Неправилно не са присъдени точки по критерий 6. 5 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г., при възможни максимум от 9 точки. Ако на заявлението не са били отнети точки по този критерий, същото попада в категорията заявления, за които е налице осигурено финансиране. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По искането за отправяне на преюдициално запитване направено от ответника по касация в писмения му отговор. Върховният административен съд намира искането за неоснователно. Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Според посочените разпоредби, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В случая не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване. С поставените въпроси не се иска тълкуване на конкретни правни норми от общностното право, макар да се сочи Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна или конкретни актове на нейни органи. Не се сочи конкретна национална правна норма, която да противоречи на общностното право. Формулираните въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане от СЕС да отговори на конкретни въпроси, съобразно фактите на спора предмет на настоящото дело и установената от ДФЗ практика, което не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване. По изложените съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 3000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв. Велков процесуални действия възражението за прекомерност на касационния жалбоподател е неоснователно.