Определение № 8030 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6904/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на РУ към ОД на МВР –Видин срещу Определение № 904/23.06.2026 г. по № 287/2026 г. на Административен съд - Видин, с което е спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1786-000044/08.06.2026 г. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. "3" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на Г. В. Г. e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за наличие на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Иска се отмяната на обжалваното определение. Ответникът – Г. В. Г., редовно уведомен не ангажира становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е основателна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а, б. "3" ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът категорично е отказал да спре след подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил, както и че водачът не е контролирал движението на управляваният от него автомобил. За да спре предварителното изпълнение на заповедта, съдът безкритично е приел тезата на жалбподателя, че му се налага да пътува ежедневно от [населено място] до гр. Видин, както и че естеството на трудовите му задължения е непосредствено свързано с управление на МПС, като невъзможността да ги упражнява предвид отнемането на СУМПС би довело до евентуалното му уволнение. Посочено е също че е налице необходимост от полагане на грижи за болен роднина за което е приложена медицинска документация. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице, следва да бъде обърнато внимание, че процесната заповед е издадена и връчена на 08.06.2026 г., а представеният трудов договор за длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“ е сключен на 09.06.2026 г., с начало на изпълнението на същата дата. Следователно оспорващият доброволно е поел трудова функция, изискваща валидно свидетелство за управление, след като вече е знаел, че свидетелството му е временно отнето. Възможните затруднения по този последващ договор не са пряка и неизбежна последица единствено от предварителното изпълнение, а са обусловени и от самостоятелно волево действие на адресата след налагането на мярката. Представен е и безсрочен трудов договор № 4/31.07.2025 г. с „Райтсенс“ ЕООД, по който Г. Г. заема длъжността „консултант, поддръжка на информационни технологии“, Представената длъжностна характеристика за тази длъжност включва инсталиране, администриране и поддръжка на програмни продукти и компютърни системи и не поставя изискване за управление на МПС или за притежаване на СУМПС. Приложеното експертно решение на ТЕЛК удостоверява здравословно състояние на Л. В. Н., но не установява родствена връзка с оспорващия, общо домакинство, фактическа зависимост от него, конкретна необходимост от транспорт или липса на други лица, които могат да оказват съдействие. Нещо повече – в експертното решение изрично е отбелязано „без чужда помощ“. Следователно медицинският документ сам по себе си не доказва приетата от съда необходимост именно оспорващият лично и чрез управление на автомобил да полага ежедневни грижи. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Необоснован е изводът на съда, че ограничаването на ползването на автомобила на адресата на мярката ще доведе до трудно поправима вреда за него. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Разноски в настояшото производство не следва да се присъждат, същите следва да се присъдят с окончателния акт.