Определение № 10135 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 248, ал. 3 ГПК от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба подадена от А. Г. Г. против определение № 2999/29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1195/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и присъждане на направените по делото разноски. Г. се съгласява с извода на съда, че младшите адвокати нямат право да представляват клиенти пред административните съдилища, но в случая претенцията за разноски не е от страната, а от процесуалния представител, макар да заявява, че процесуално представителство не е осъществявано и не се претендира, а има само договор за изготвяне на жалба. Ответникът - младши полицейски инспектор при Районно управление (РУ) Пазарджик на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Пазарджик, редовно уведомен за подадената частна жалба, не изпраща отговор по жалбата в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 1195/2023 г. на Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на И. К. П., подадена чрез А. Г., който е записал в нея, че действа в качество на адвокат. Жалбата е насочена срещу полицейско разпореждане по протокол от 07.12.2023 г., издадено от младши полицейски инспектор при РУ Пазарджик. В хода на съдебното производство е било установено, че А. Г. е младши адвокат, т. е. налице са ограниченията на чл. 20 от Закона за адвокатурата (ЗА) за осъществяване на самостоятелно представителство пред административния съд. Поради това жалбоподателят И. П. е потвърдил извършените от него процесуални действия и е приподписал жалбата и другите писмени изявления, които А. Г. е направил от негово име по делото. Последвало е постановяването от съда на решение № 2041/28.05.2024 г. по адм. дело № 1195/2023 г., с което жалбата е била уважена, атакуваното полицейско разпореждане е отменено, а в полза на жалбоподателя са присъдени сторените по делото разноски - 10 лева за платената държавна такса. В мотивите към решението съдът е изложил, че исканата като разноски сума от 1000 лева за адвокатско възнаграждение (видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК, са претендирани 750 лева), е недължима, тъй като жалбоподателят не е бил надлежно представляван от младшия адвокат съгласно чл. 20, ал. 6 ЗА, поради което разноски не се дължат. Решението е било обявено на жалбоподателя на 30.05.2024 г. На 03.06.2024 г. А. Г. в лично качество, е подал по делото искане с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по него решение в частта за разноските, като бъде осъдена ОДМВР Пазарджик да му заплати 600 лева. Заявил е, че по делото е извършено активно процесуално действие - подаване на жалба, а липсата на представителна власт е била поправима и това е отстранено с потвърждаването на процесуалните действия. С обжалваното определение Административен съд Пазарджик е оставил без разглеждане така отправеното искане. Процесуалната му недопустимост е обоснована с направена справка в публичния регистър при която е установено, че А. Г. е вписан като младши адвокат на 28.03.2023 г. и все още не е изтекъл двугодишният срок по чл. 20, ал. 9 ЗА. По тази причина той не е могъл валидно да осъществи процесуално представителство по делото. Съдът е преценил, че разноски не се дължат и за изготвянето на жалбата, тъй като това е станало въз основа на недействително упълномощаване. Определението е правилно, но по различни от изложените в него съображения. Съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Следователно легитимирани да инициират производство по чл. 248 ГПК са само страните по делото, но не и трети лице, независимо от това какви претенции имат. А. Г. не е страна по делото, за да има право да подаде искане по чл. 248 ГПК в лично качество, а като младши адвокат няма права да извършва по него и процесуално представителство с оглед ограниченията на чл. 20 ЗА. Ето защо отправеното от него искане по чл. 248 ГПК е недопустимо и правилно не е било разгледано по същество от първоинстанционния съд. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно. Предвид на изложеното Върховният административен съд, пето отделение