Определение № 257 от 08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 206/2011 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Н. Н. Н., от[населено място], чрез адвокат С. Ц., с вх.№10178 от 02.12.2010 год. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 30.11.2010 год., срещу Определение №799 от 17.11.2010 год. по ч.т.д.№818/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което частната касационна жалба на настоящата жалбоподателка с вх.№14459 от 26.03.2009 год. на Софийския градски съд срещу определeние №1448 от 19.02.2009 год. по гр.д.№5574/2008 год. на Софийския градски съд, АО е оставена без разглеждане, като е прието, че определението на съда по чл.250 ГПК, отм. за спиране изпълнението не подлежи на касационно обжалване. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът не взема становище по частната жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е основателна. Принципно правилни са изводите, направени от състава на ВКС, че определенията на съда, постановени на основание чл.250 ГПК, отм. не подлежат на касационно обжалване/вж.т.6 на ТР1-2001-ОСГК/. В случая, обаче, предмет на обжалване пред ВКС не е било определение на въззивен съд, постановено на основание чл.250, ГПК отм., а въззивно определение, постановено по реда на чл.213-217 ГПК, отм. във вр. с §2 ПЗР на ГПК, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящата жалбоподателка срещу прекратително определение на районния съд, постановено фактически на основание чл.95,ал.1 ГПК, отм. С първоинстанционното определение от 24.11.2008 год. по гр.д.№6860/2008 год. на Софийския районен съд, Іва Гражданска колегия съдът е оставил без разглеждане възражението на жалбоподателката по чл.250 и сл.ГПК, отм., съдържащо оспорване на вземането по издадения изпълнителен лист, без да се произнася по съществото му, поради наличие на друго, по-рано образувано дело в друг състав, между същите страни, на същото основание и за същото искане./вж. Удостоверение на СРС, 43 състав по гр.д.№4134/2008 год. на стр.17 от делото/. С обжалваното пред ВКС въззивно определение Софийският градски съд се е произнесъл по правилността на постановеното от районния съд прекратително определение, което въззивният съд е разгледал като такова, постановено на основание чл.95, ал.1 ГПК, отм. Градският съд е възприел изводите на районния съд за идентичност между делата, поради което е приел, че по-късно образуваното по възражението на жалбоподателката с правно основание чл.250 ГПК, отм. следва да се прекрати. След като и двете съдебни инстанции при постановяване на определенията си са се мотивирали с идентичността между делата, образувани между същите страни, на същото основание и за същото искане, предмет на обжалване пред състава на ІІ Т.О. е било определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на Н. срещу прекратително определение на районния съд, фактически постановено на основание чл.95, ал.1 ГПК, отм. По изложените съображения обжалваното определение №799 от 17.11.2010 год. по ч.т.д.№818/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. ще следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на ІІ Т.О. за произнасяне по частната касационна жалба на Н. Н. Н. с вх.№14459 от 26.03.2009 год. на Софийския градски съд. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд