Решение № 11849 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните срещу Решение 414/21.03.2024 г. на Административен съд (АС) Смолян, постановено по адм. дело 173/2023 г. С обжалваното решение е: изменен раздел ІІ, точки 1 от Заповед РД 49-216 от 30.05.2023 г. на министъра на земеделието, като е намалена определената обща продажна цена по т. 1 от заповедта от 552 624.08 лв. на 69 677 лв. без ДДС или от 663 148,90лв. на 83 612,4 лв. с ДДС, в това число: 1.1. Цената на поземлен имот с идентификатор 12718.1.1028 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [местност], общ. Мадан, обл. Смолян, с площ 1107 кв. м., се намалява от 75 043,53лв. на 12 240 лева без ДДС; 1.2. Цената на поземлен имот с идентификатор 12718.1.1202 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [местност], с площ 7045 кв. м., се намалява от 477 580,55лв. на 57 437 лв. без ДДС. Съдът е в диспозитива на решението постановил, че режийните разноски, данъците и таксите следва да се изчислят върху намалените оценки на имотите и е осъдил Министерство на земеделието да заплати разноски по производството. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно се е позовал изцяло на заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза, която е възприел безкритично, без да изложи съображения и мотиви по какви причини приема това заключение, а не изготвената от независим оценител в хода на административното производство оценка. Поради това счита, че фактическата обстановка не е изяснена, което е довело до формиране на погрешни правни изводи от съда при постановяване на първоинстанционното решение. Сочи, че съдът не е взел предвид, че при изготвяне на заключението и определяне на пазарна цена, вещите лица не са използвали еквиваленти на имотите, предмет на делото, а дават примери с имоти, различни по предназначение, както и маломерни такива. Подробно разяснява нормативната уредба относно продажбата на имоти с променено предназначение, намиращи се в горски територии. Счита, че изготвената в хода на административното производство пазарна оценка на имотите, напълно съответства на изискването на чл. 79, ал. 1 и сл. от Закона за горите (ЗГ). Излага съображения, че съдът неправилно се е позовал на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии (НОПИГТ, Наредбата), тъй като нормите ѝ са неприложими в процесния случай, защото се касае за урегулирани поземлени имоти. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи отказът на съда да уважи доказателственото му искане за допускане на петорна експертиза, с вещи лица от друг административен район. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя писмена защита, в която се преповтаря изложеното в касационната жалба и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация С. Х. Д. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения съображения. За да постанови обжалваното решение съдът, след като е установил относимите към спора факти и се е позовал на приетата по делото тройна съдебно-оценителна експертиза, за която е посочил, че съответства напълно на изискването на чл. 79, ал. 1 и сл. ЗГ, и е в съответствие с възприетите международни и български стандарти за бизнес оценяване, и е съобразена с характеристиките, местонахождението и предназначението на имотите, и отговаря на изискванията за определяне на пазарната им стойност, и която е най разумна като цена, която може да се постигне на пазара, е приел, че са налице основания за изменение на определената от административния орган оценка. Поради това е приел, че определените режийни разноски, данъци и такси в заповедта се явяват завишени и следва да се определят върху общата продажна цена от 69 677 лв. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗГ поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението. Лицето подава заявление за закупуване в срок до една година от влизането в сила на акта за промяна на предназначението като за поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено за концесии за добив на подземни богатства, заявлението се подава в срок до три години от влизането в сила на акта за промяна на предназначението. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в случаите по ал. 2, т. 1 министърът на земеделието и храните възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на продавания имот. Стойността на възнаграждението за извършената оценка се включва като дължима такса в заповедта за продажба. В чл. 86, ал. 1 ЗГ е предвидено, че при промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, уедряване, разпореждане и учредяване на ограничени вещни права върху горски територии - държавна и общинска собственост, както и в случаи, за които това е предвидено в нормативен акт, се изготвя оценка на имота. Правилно решаващият съд е посочил, че в случая при определяне на оценката е приложима НОПИГТ. Не се споделят от настоящата инстанция доводите на касатора, че Наредбата е неприложима. Закона за горите категорично посочва, че оценка се извършва и в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт. Чл. 79, ал. 3 ЗГ предвижда изготвянето на пазарна оценка. Следователно е налице нормативен акт предвиждащ изготвянето на оценка, поради което Наредбата следва да е приложима. Приемането, на тезата че НОПИГТ е неприложима означава, да се приеме, че липсва нормативна уредба, по реда на която да се извърши пазарна оценка на имоти в горски територии, чието предназначение е променено. Ответникът не сочи кой е приложимият нормативен акт уреждащ правилата за изготвянето на оценки в случай, като процесния. Липсата на такъв акт и довело до това, че оценката изготвена за административния орган е по офертни цени, а не по цени, определени съобразно реално сключени сделки. Отделно от това с продажбата на поземлените имоти в горски територии на лицето, по чието искане е извършена промяната на предназначението, е последният етап от процедурата по промяна на предназначението на имоти в горски територии, предвид систематичното място на чл. 79 ЗГ. Поради това доводът, че Наредбата е неприложима, защото вече се касае за урегулирани поземлени имоти е неоснователен. Съгласно чл. 86, ал. 2 ЗГ оценките се изготвят от правоспособни независими оценители, регистрирани по Закона за независимите оценители, като условията и редът за извършване на оценка се определят с наредба на Министерския съвет. Разпоредбата изисква оценката да се изготви от правоспособни независими оценители, регистрирани по реда на Закона за независимите оценители (ЗНО). В случая за вещите лица, изготвили тройната съдебно-оценителна експертиза, която съдът е кредитирал и на чието заключение се е позовал, за да постанови решението си, по делото не са налице доказателства, че са регистрирани по реда на ЗНО. При служебно извършената от настоящия състав справка в публичния регистър на независимите оценители на интернет страницата на Камарата на независимите оценители - https://public.ciab-bg.com/index.php?action=registrar&setElsPerPage=50&account_type=personal не се откриха данни, че вещото лице инж. Н. Щерева е вписана в регистъра към Камарата на независимите оценители (КНО). Другите две вещи лица инж. Т. Терзийска и инж. Д. Касабаджаков са вписани в регистъра. Следователно съдът е постановил решението си въз основа на експертиза, в състава на която е включено вещо лице, което не отговаря на законовите изисквания да извърши оценка на процесните имоти. По делото е назначена комплексна съдебно оценителна експертиза протокол от открито съдебно заседание от 04.10.2023 г. Такава не е изготвена по делото. Вместо това са приети отделни единична съдебно техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. А. Петкова, съдебно - оценителна експертиза (оценителни доклади поотделно за всеки един от двата процесни имота) изготвена от вещото лице инж. С. Беров, който изрично е посочил, че за всеки от имотите оценката е изготвена на основание чл. 38 от НОНИГТ. Вещото лице инж. Петкова, видно от отразеното в протокола от открито съдебно заседание на 29.11.2023 г. е редактирала в съдебно заседание експертизата си относно цена с ДДС на някой от имотите, които е ползвала като аналози. Експертизите са оспорени от ответника. С оглед оспорването на двете експертизи е назначена повторна единична съдебно-оценителна експертиза. Приета е съдебно-оценъчна експертиза изготвена от вещото лице Р. Крушкова. Тази експертиза е оспорена от ответника. Съгласно чл. 4, ал. 4 от НОПИГТ оценките се изготвят по реда, определен в глава втора и в глава трета. Оценителят посочва в доклада като крайна цена по-високата от стойностите, определени по реда на глава втора и глава трета. В оценителните експертизи, които са ползвали пазарни аналози в урбанизирани територии, това изискване не е спазено. Не са посочени отделно цена на насаждението и цена на земята, както и общата пазарна цена на имота. Такова посочване има само в експертизата на вещото лице инж. Беров, но предвид нейното оспорване от страна на ответника с искане за назначаване на повторна експертиза е пречка настоящата инстанция да кредитира безрезервно същата и да разреши спора въз основа само на заключението на това вещо лице. Отделно от това Заповед РД-49216/30.05.2023 г. на министъра на земеделието е оспорена и в частта ѝ на раздел ІІ, т. 2 , 3 и 4. Независимо, че е отчел това обстоятелство, съдът не е извършил преценка на правилността на заповедта в тази ѝ част, а след като е приел друга оценка на процесните имоти не е посочил в диспозитива на решението си какъв следва да е размерът на режийните разноски, ДДС върху местния данък и ДДС върху такса вписвания. При промяна оценката на имота съдът в решението си следва за определи размера на режийните разноски, данъците и таксите. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът ще следва, предвид направеното от ответника оспорване да назначи повторна тройна съдебно оценителна експертиза, в състава на която да са включени вещите лица, които отговарят на изискванията на чл. 86, ал. 2 ЗГ, за което се изискат съответните сертификати от вещите лица. Следва да се укаже вещите лица да изготвят експертизата при спазване на изискванията на НОПИГТ, вкл. да спазят изискването на чл. 4, ал. 4 НОПИГТ. Предвид изхода на спора по въпроса за разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора предвид чл. 226, ал. 3 АПК.